Тъкачът, който нямал късметприказка от Панчатантра

Живял някога един тъкач на име Сомилака, който умеел да тъче прекрасни платове, достойни само за царете. Но въпреки това печелел много малко и едва свързал двата края. Другите тъкачи в околността били богати, макар и да тъчели много по-прости дрехи от неговите.

Един ден Сомилака рекъл на жена си:
– Мила моя, това място не ме заслужава! Аз тъка платове със съвършено качество и въпреки това печеля много малко. Другите тъкачи богатеят всеки ден, макар че правят прости дрехи. Ще потърся късмета си другаде.

Жена му не искала да напуска града, защото не вярвала, че другаде могат да живеят по-добре. Но мъжът ѝ бил взел твърдо решение и заминал сам да търси по-добро място.

Пристигнал в друг град и наистина постигнал успех. Заради изключителното си качество неговите дрехи толкова се прочули, че за три години той изкарал триста жълтици. Сега, понеже бил богат, решил да се върне при жена си.

По пътя, насред джунглата, той чул два гласа:
Съдбата: Сестрице, не трябваше да позволяваш на тъкача да спечели триста жълтици. Той няма нужда от толкова, за да преживява!
Делата: Сестрице, трябваше справедливо да го наградя за труда му, но ти ще решиш колко да му оставиш!

Човекът бръкнал в торбата и що да види – златото вече го нямало. Покрусен, той си казал:
„Как ще погледна жена ми в лицето! Целият ми труд от тези три години замина на вятъра.“
Затова той прекъснал пътуването и се върнал в града. Там работил много здраво и за една година изкарал петстотин жълтици. Понеже отново станал богат, решил да се върне при жена си.

По пътя, насред джунглата той чул два гласа:
Съдбата: Сестрице, не трябваше да позволяваш на тъкача да спечели петстотин жълтици. Той няма нужда от толкова, за да преживява!
Делата: Сестрице, трябваше справедливо да го наградя за труда му, но ти ще решиш колко да му оставиш!

Щом чул това, тъкачът си спомнил какво станало предния път, бръкнал в торбата и разбрал, че отново е празна. Тъй се отчаял, че пожелал да умре. Приседнал на земята и си казал: „Няма смисъл да живея повече. Отново загубих парите си. Как ще погледна жена си в лицето, щом съм толкова беден! Ще се обеся на това дърво!“

Оплел въже от трева, метнал го на един баобаб и мушнал главата си в примката. Тъкмо да скочи и до ушите му достигнал глас от небето:
– Аз съм Съдбата! Взех ти жълтиците, защото нямаш нужда от толкова, за да преживяваш. Но понеже съм доволна от предприемчивите ти дела, давам ти право на едно желание, което обещавам да изпълня.
– Моля те, дай ми много злато – примолил се Сомилака, – това е единственото ми желание.
– Ти не си предопределен да печелиш повече, отколкото ти е нужно, за да преживяваш – отвърнала Съдбата. – Защо искаш да притежаваш повече пари, отколкото можеш да им се радваш?
Но тъкачът бил твърд в желанието си.
– Аз ще изпълня твоето желание – отвърнала Съдбата, – но преди това ти ще се върнеш в града, ще посетиш двама търговци и ще преспиш в дома им. Внимателно наблюдавай как живеят двамата и после ще ми кажеш как да получиш парите.

Тъкачът отново се върнал в града. Отишъл в къщата на един търговец и според местната традиция бил посрещнат като гост.

Домакинът му бил много богат, но не желаел неканени гости. Поднесли на тъкача по възможно най-обиден начин малко храна и му дали едно мръсно легло.

През нощта той чул два гласа:
Съдбата: Сестрице, не трябваше да позволяваш на търговеца да храни тъкача. Той пристигна неканен!
Делата: Сестрице, тъкачът имаше нужда от храна и легло. Търговецът му ги даде по най-долен начин, но ти ще решиш какъв да бъде резултатът от това.

На следващия ден тъкачът отишъл в къщата на друг търговец. Там го посрещнали сърдечно, дали му нови дрехи и вода да се изкъпе. После му поднесли щедра вечеря и меко легло за почивка. По време на гостуването тъкачът осъзнал, че вторият търговец изобщо не е богат.

През нощта той чул два гласа:
Съдбата: Сестро, не трябваше да позволяваш на търговеца толкова да глези и забавлява тъкача. Той пристигна неканен!
Делата: Сестрице, на тъкача му трябваше подслон за нощта, а търговецът най-щедро го осигури, но ти ще решиш какъв да бъде резултатът от това.

На сутринта тъкачът видял как царските слуги донесли пари на втория търговец. Съдбата го наградила за добрите му дела.

Тъкачът си рекъл: „Вторият търговец не е богат, но живее много по-добре от богатия.“

По пътя към дома небесният глас попитал тъкача:
– Как искаш да получиш парите?
Тъкачът отвърнал веднага:
– Моля те, дай ми толкова, с колкото изцяло да се радвам на живота, както втория търговец.

Желанието му се изпълнило. Той се върнал при жена си с малко пари и тя много се зарадвала. Двамата живели охолно и честито, доволни от това, с което разполагат.