Много, много отдавна, в една красива гора живял могъщ бивол. Който го зърнел, не можел да го забрави – огромен, с потрепващи мускули и големи извити рога, остри като бръсначи. Приличал на притъмняла планина, която се движи из гората. Лъвовете и тигрите стояли далече от пътя му, защото по храброст и сила не можели да се мерят с него.
Но нравът на бивола бил съвсем различен от външния му вид. Той бил най-доброто и мъдро същество на земята.
Една безочлива маймуна усетила това и решила да го предизвика, ала при всичките ѝ нагли номера, биволът оставал спокоен. Тя скачала по гърба му, яздела го като кон или се хващала за рогата му да се люлее. Понякога закривала с ръце очите му и той трябвало да спре на пътя, защото не виждал къде стъпва. Често скачала върху главата му, докато спял и дори бъркала в ушите му с клечки. Но каквото и да сторела, биволът търпял. Маймуната се развличала за негова сметка и не спирала да измисля нови безобразия, за да разяри бивола.
Един бухал, който живеел наблизо, често ги наблюдавал. Смаян от търпението на бивола, веднъж той го попитал:
– Велики господарю, от тебе се плашат лъвове и тигри и при все това оставяш тази маймуна да те унижава. Само с един замах би могъл да смачкаш безсрамницата, та веднъж завинаги да се свърши с нея. Защо постъпваш така?
– О, аз добре познавам моята сила – отвърнал биволът, – но и през ум не ми минава да я използвам за глупавата маймуна. Твърде лесно е да бъдеш търпелив и великодушен с тези, които са добри с тебе. Но да бъдеш търпелив и великодушен с тези, които постъпват зле с теб е страшно трудно. Тази маймуна с нейните подигравки всъщност ми прави услуга. Търпя я, защото искам да стана по-великодушен и състрадателен. Кой знае, може някой ден и тя да се поучи от мене, може и не. Не ми е работа да я възпитавам. Всички се нуждаем от изпитания, за да развием своите добродетели. Тази маймунка ми дава възможност да стана по-достоен и добър.
– Биволе славни, ти си велик не само по размери, но и по смайващата ти мъдрост. Благодаря, че ме научи на този важен урок – рекъл бухалът с поклон и хвръкнал към върха на близкото дърво, за да размишлява над забележителните му думи.
КРЕДИТ: По „The buffalo and the monkey“ от „Buddist animal wisdom stories, illustrated and retold by Mark W. McGinnis“; КОРИЦА: Mark W. McGinnis; ПРЕРАЗКАЗАЛ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2024г;
