Викрам и Бетал

Ще прочетете най-занимателните пет от 25-те приказни загадки, които демонът Бетал задава на великия раджа Викрам. Най-ранният запазен запис на тази древна история е съхранен в дванайста книга на Океан от приказни реки – сборник с около 350 индийски приказки и легенди, преразказани през XI в. от Сомадева.

Заради своята впечатляваща духовитост и изобретателност, историите и до днес са популярни не само в Индия, а и по целия свят. Съществуват многобройни адаптации за деца (по които включените приказки са преразказани), както и анимационни и игрални филми.

Живял един могъщ раджа на име Викрам, който управлявал своето богато царство от прекрасната си столица Уджай. От всичко на света той ценял най-много знанието и приключенията. Надарен бил с желязна воля, а по природа бил безстрашен и смел. Управлявал царството си мъдро и справедливо. Затова поданиците му го тачели и в знак на обич често му поднасяла подаръци, а той любезно ги приемал.

Веднъж в палата пристигнал странстващ жрец с огърлица от черепи на врата. Той поднесъл на Викрам една бенгалска дюля. Раджата поблагодарил и дал подаръка на един слуга да го прибере. Оттогава всеки ден магьосникът донасял по един плод в царския двор. Викрам любезно го приемал, ала никога не се запитал по каква причина странникът прави това.

Една сутрин Викрам видял хубава маймунка, приседнала на дворцовата ограда и ѝ подал плода. Животното го захапало лакомо и от дюлята право в краката на раджата изпаднал бляскав диамант.

Смаял се Викрам и заповядал да донесат всички плодове, подарени от жреца. Много от тях вече не били толкова свежи, но щом ги разчупили, във всеки намерили по един огромен брилянт.

На следващия ден жрецът донесъл поредния плод. Раджата го поздравил и попитал:
– Кажи ми, мъдрецо с огърлица от черепи, защо ми носиш тези скъпоценности?
– О, Могъщи Владетелю, ако ми окажеш великата чест на мен, чужденеца, да говорим насаме, ще ти разкажа всичко.
Викрам кимнал в знак на съгласие и царската свита се оттеглила.

Странникът заговорил:
– Аз съм велик магьосник, който иска да стане най-могъщият в света. Цялата земя обиколих, за да намеря някой, надарен с всички човешки добродетели. И ето че най-сетне срещнах тук най-умния, благороден и достоен човек. Няма друг на този свят, освен теб, Велики Владетелю, който притежава силата и куража да ми помогне.
– Говори! – подканил го раджата.
– Повелителю, чрез демона, вселил се в тялото на един обесен престъпник, мога да получа възможно най-могъщата вълшебна сила на света. Ще ми помогнеш ли?
Викрам кимнал мълчаливо и магьосникът продължил:
– О махараджа, в първата безлунна нощ на този месец ела на мястото за погребални клади в края на града. Но помни, че не трябва никой да те вижда. Ще те чакам под един баобаб.

В уречената нощ Викрам наметнал черно наметало, спуснал качулкатата си ниско, за да не го види никой и поел към уреченото място. Там мъдрецът го посрещнал с думите:
– Махараджа Викрам, в южния край на това гробище расте стар рожков. На него виси труп, окачен с главата надолу. Откачи тялото и го донеси тук, но помни – не трябва да говориш. Макар да е мъртвец, той ще се опита да те подмами. Недей да отговаряш!

Викрам тръгнал нататък и скоро пристигнал при рожкова. Видял тялото да виси на върха на дървото. Покачил се и посегнал да го хване. Но в миг мъртвецът се прехвърлил на съседния клон. Раджата се усмихнал и казал:
– Щом те хвана, ще те тръшна на земята!
При тази заплахата трупът изпаднал в ужас и като луд се запремятал от клон на клон. Раджата го последвал, успял да го сграбчи и с един удар на меча си срязал въжето. Трупът се сгромолясал на земята, а раджата скочил отгоре му.

– Хей, какви ги вършиш? Да не би да съм ти враг?! Какво искаш от мене? От това падане за малко да стана на парчета! – разкрещял се трупът.
Раджата отвърнал:
– Аз не те мразя. Спри да се дърпаш – това ти е съдбата! Кой си ти?
– Аз съм Бетал – отвърнал духът и на свой ред попитал:
– Защо съм ти?
– Един магьосник те пожела. Каквото и да правиш, ще те отнеса при него – отвърнал Викрам.

Раджата метнал на плещите си мъртвеца и тръгнал към магьосника.
– О, Раджа, щом непременно трябва да ме отнесеш, нека, за да ни е по-лек пътя, ти разкажа една приказка-загадка. Ако я отгатнеш, но нищо не кажеш, ще ти счупя главата. Ако проговориш, ще нарушиш обещанието си да мълчиш и аз ще се върна обратно при рожкова. Ако не знаеш какво да отговориш – няма нищо лошо да се случи.

Живял някога един богат брамин с тримата си сина. Всеки от момчетата имал чуден дар. Първият притежавал ненадминат усет към храната, вторият към жените, а третият към леглата.

Веднъж благочестивият баща решил да поднесе в дар на боговете костенурка и изпратил синовете си да му донесат една. Те намерили подходящо животно, но ни един от тях не щял да я докосне и да я занесе у дома.

Между братята избухнала люта кавга и накрая помолили раджата да отсъди кой от тях е най-деликатен. Владетелят решил да ги подложи на изпитание.

Поканил първия на разкошно празненство. На трапезата поднесли най-изтънчените ястия в света, ала момъкът отказал да докосне храната и обяснил, че в ориза надушва мирис на овъглени човешки тела. Раджата наредил да се разследва това и установили, че оризът бил расъл на нива близо до място за кремация. Раджата останал много впечатлен.

За да изпита втория брат, му изпратил една невиждано красива жена. Ала момъкът я отпратил, като обяснил, че тя мирише на коза. Разследвали внимателно и се разбрало, че в детството си девойката била отгледана с козе мляко. Владетелят останал удивен от изключителния усет на момъка към жените.

Накрая, за изпитание на третия син, раджата го поканил да преспи в най-изящната спалня на двореца, с най-мекото легло на света, застлано със седем пухени дюшека. Посред нощ третият брат се събудил от остри болки и огнени рани по кожата си. Прегледали леглото внимателно и под седмия дюшек открили заплетен един мъничък косъм.

Царят бил смаян от чувствителността на третия син, но колкото и да мислил, не успял да реши кой от тримата е най-деликатен. Дал на тримата братя постове в двореца, за да се възползва от изключителните им умения.

Бетал попитал:
– Кой от тримата е най-деликатен?
Викрам на мига отговорил:
– Третият син! Раните по раменете му са явно доказателство за невероятната му чувствителност. Усещанията на другите двама не оставиха по телата им физически белези.

Едва изрекъл тези думи и Бетал полетял към рожкова обратно.

Раджа Викрам нарамил Бетал и поел отново към храма на Кали, а демонът започнал да разказва следващата приказка-загадка. Правилата оставали същите…

В голям красив град живял един брамин с четиримата си сина. Благочестивият баща сам обучил децата си на свещените Веди и всички свети писания.

Синовете пораснали и един ден решили сами да тръгнат по широкия свят, за да придобият още по-големи знания и способности, а после отново да се срещнат. Така и направили.

След уреченото време те се събрали и започнали да се хвалят. Първият рекъл:
– Само от костица на едно същество мога да създам цялата му плът.
– Аз ще го облека в кожа и косми – не останал по-назад вторият.
– Аз ще го даря с крайници – изтъкнал третият.
– А аз ще му вдъхна живот! – заключил четвъртият.

И така, братята решил да навлязат в гората и да потърсят животинска кост, за покажат удивителните си умения. Случайно намерили костица от лъв.

Първият създал плътта на лъва, вторият го покрил с кожа, козина и грива, а третият – крайници. Четвъртият брат стоял настрана и когато дошъл реда му, запял някакви мантри и вдъхнал живот на лъва. Звярът оживял, нахвърлил се върху братята и убил всички.

Бетал попитал раджа Викрам:
– Кой от четиримата братя е отговорен за смъртта на останалите?
– Четвъртият – отвърнал без да се бави Викрам, – защото съживи мъртвите плът, кости и козина.
Ахнал Бетал при находчивия отговор, но както предния път отлетял към дървото.

Имало едно време един раджа, който бил забележително храбър и щедър. Веднъж пред него се явил пазачът на дворцовата порта и казал:
– Ваше Величество, подгответе войската за бой, защото една вражеска армия скоро ще ни нападне.
Всички в тронната зала се смаяли:
– Откъде знаеш!? – сепнал се владетелят.
Ала пазачът само смотолевил нещо и отново повторил колко е важно войската да е подготвена.

След няколко дни наистина ги нападнали. Макар че врагът атакувал яростно, войската била подготвена, отблъснала нападателя и спасила държавата. Раджата решил да награди предания си служител с хиляда жълтици заради предупреждението.

На следващия ден извикали пазача в тронната зала. Преди да връчи наградата, раджата попитал:
– Как разбра, че враговете ще ни нападнат. Да не си от тях?
Нямало как, пазачът трябвало да каже истината:
– Една нощ, докато бях на пост, сънувах, че скоро врагът ще ни атакува.
Раджата останал доволен от чутото и му връчил наградата. Но след това обявил, че от този ден нататък уволнява пазача.

Бетал се усмихнал и попитал Викрам:
– Кажи ми, защо раджата изгонил пазача?
Викрам отговорил:
– Раджата връчил наградата, защото с предупреждението си човекът спасил царството. Но този пазач не изпълнявал съвестно задълженията си, защото е спал на поста си – затова го изгонили.

Отговорът на Викрам бил верен и Бетал се върнал на дървото.

Живял някога един перач. Веднъж, докато работел на реката, видял чудно хубаво момиче и силно се влюбил в него. Разпитал коя е и разбрал, че е дъщеря на един брамин от близкото село.

Перачът отишъл при бащата и поискал ръката на момичето. Скоро двамата се споразумели и младите се оженили.

Няколко месеца младоженците живели много щастливо. Един ден пристигнал братът на съпругата и ги поканил на гости по случай празника Дъшѐхра. Семейството приело с радост поканата.

Пътят минавал край храма на Дурга Деви. Братът пожелал да почете великата богиня и влязъл в храма. Но щом приближил нейната статуя, изпаднал в екстаз и отрязал главата си в дар на богинята.

Съпрузите доста почакали, но понеже братът го нямало, младата жена помолила мъжа си да провери защо се бави. Той влязъл вътре и щом видял мъртвото тяло, решил също да предложи своята глава на богинята, извадил ножа си и я отрязал.

Накрая младата съпруга влязла в храма. Щом видяла прострените на пода мъртви тела, загубила и ума, и дума. В безмерното си отчаяние решила и тя да отнеме живота си. Горещо се помолила на богинята в следващия живот да ѝ дари същите брат и съпруг. Трогната, великата Дурга Деви възпряла младоженката и я накарала да съедини мъртвите тела с главите им, за да им вдъхне живот.

Не на себе си от вълнение, клетата жена съединила главата на съпруга си с тялото на брат си и обратно. Щом осъзнала грешката, горещо замолила за помощ, ала Дурга Деви отвърнала, че не може нищо да се направи.

За миг Бетал замълчал и после попитал:
– Кой от двамата е съпругът на младата жена?
Викрам се замислил и след доста време отговорил:
– Главата е най-важната част на човешкото тяло, така че трябва да избере тялото с главата на съпруга си.

Едва изрекъл тези думи и Бетал отново отлетял към дървото.

Раджата се върнал под рожкова и загледал как сръчно мъртвецът се мята от клонка на клонка. Нямало как да го хване, затова отрязал целия клон, нарамил го с все демона и поел към магьосника.

А Бетал заразказвал своята най-трудна загадка:

Някъде из южните страни живял един раджа с прекрасната си съпруга, която му родила чудно хубава дъщеря. След време владетелят тръгнал на война, но насред решаващата битка разбрал, че ще загуби. За да си спаси живота, той се метнал на един кон и избягал в гората.

Щом неговата рани научила за станалото, хванала за ръка дъщеря си и двете също избягали в гората.

Един махараджа отишъл на лов със сина си в същата гора. Владетелят видял следи от стъпки по земята и рекъл:
– Сине, виж тези стъпки. Само по следите виждам, че са оставени от две неземни хубавици. Ако ги хванем, тази с по-големите стъпки ще стане моя жена, а другата твоя.

Синът се съгласил и двамата тръгнали по следите. По волята на съдбата успели да настигнат майката и дъщерята. Както се уговорили, така и направили. Владетелят се оженил за майката, а синът за дъщерята.

Минало време, майката родила момче, а дъщерята момиче. Какво е родството между тези деца?

Разказът свършил, но този път Викрам си казал: „Не е грях да замълчиш, ако не знаеш,“ – и продължил да крачи в мълчание, като се престорил, че не знае как да разреши загадката за прекрасното родство.

– О, раджа – заговорил Бетал, – твоята мъдрост и доброта ми доставиха истинска радост. Ти победи. Но заради тебе самия, чуй последните ми думи.
Раджата отвърнал:
– Кажи ми кой си, защо живееш в мъртво тяло и знаеш толкова много.
Щом чул това, Бетал се усмихнал и заразказвал:

– Едно време бях маслар и живеех със семейството си в столицата. Веднъж, по волята на боговете, при мен дойде един мъдрец. Приютих го и накарах жена си два пъти на ден да му дава милостиня. Когато настъпи дъждовният сезон, мъдрецът реши да продължи пътя си. Извика ме и рече:
– Почтени човече, ти постъпи добре с мене. Извиках те в знак на благодарност да ти кажа как да се сдобиеш с вълшебно познание.
И той наистина ми показа, но накрая ме предупреди:
– Последният ми слуга за мен беше като роден син. Насред дъждовния сезон той ще ме потърси. Обещах да му предам вълшебното знание, но трябва да замина, а него още го няма. Ако вместо мен изпълниш моето обещание, той ще стане за теб като брат. Но помни – ако престъпиш моята воля, ще те прокълна и ще загинеш в ужасни страдания.

След тези думи мъдрецът си тръгна. Сега предупреждавам и теб – не пренебрегвай моите съвети.

Бетал замълчал, а раджата го подканил през смях:
– Бетал, какво стана после?

Демонът продължил:
– След време ученикът на мъдреца дойде и ме попита:
– Къде е учителят?
– Тръгна си – отвърнах му аз.
– Какво стана, преди да замине?
– Нищо – му рекох.
Тогава той скръбно извика:
– Уви, клетият аз! Ще загина!
И разридан, той си тръгна. Чак после си спомних заръките на мъдреца.

И ето – покоят напусна завинаги моя дом, защото престъпих думите на учителя. Обхвана ме ужас.

Една нощ някой ограби двореца. Липсваха много съкровища и царския кон. За беда, докато бягал, крадецът взел, че завързал коня за моята врата.

Щом раджата научил за кражбата, извикал пазача и наредил:
– Презрян крадец посегна на хазната и отведе коня ми. Трябва да го намериш. Щом го хванеш, връщай се веднага. Ако дойдеш без крадеца, вместо него тебе ще накълцам на парчета.

Пазачът хукнал по домовете на хората и от врата на врата стигна до дома ми. Видя коня и се развика:
– Ето крадеца, ето крадеца! – и за доказателство показа коня на раджата.
Раджата така се разяри, че заповяда:
– Набучете го на кол! Веднага!

Тозчас стражарите изпълниха заръката. Отведоха ме на южното гробище и жестоко ме наказаха. Преди сърцето ми да спре да бие, в тялото ми се всели Бетал, а вълшебната му сила ме направи всезнаещ.

Ученикът на мъдреца дълго скитал и най-сетне срещнал своя учител. Когато научил за станалото, учителят рекъл:
– Онзи маслар ограби моето знание и заслужи своето наказание. Ти си ми като син и трябва да получиш вълшебната сила. Затова иди в столицата на великия махараджа Викрам и ден след ден му изпращай по една бенгалска дюля, в която е скрит скъпоценен камък. Имай търпение и ще добиеш власт над него. Тогава го накарай да ти донесе трупа на масларя от южното гробище. Накарай Викрам да влезе в магичния кръг и принеси живота му в жертва на Кали. Богинята ще се зарадва и ще ти дари своята милост.

Така и стана. Ученикът дойде при тебе и те застави да му служиш. Щом ме занесеш, ще ти отсече главата и ще завърши своята магия. Раджа, сега знаеш всичко и може да постъпиш както смяташ за добре.

Демонът отново замълчал.

Очите на Викрам просветнали от ужас. После се налели с радостни сълзи, че има шанс да се избави и помолил:
– Кажи ми какво да направя!
– Занеси ме при него. Щом пристигнеш, магьосникът ще поиска да се пречистиш и после ще ти каже:
– Владетелю могъщи, влез в кръга на богинята и се простри на земята!
Ти отвърни:
– Аз съм раджа, управлявам могъща държава и седя на лъвски трон. Владетели на обширни държави като лотоси падат в краката ми. Вместо мен учени брамини се кланят на боговете. Аз нося в ръката си скиптър и не зная как се пада ничком пред богиня. Човече, покажи ми как се прави.

Подлецът сам ще се хване в капана си. Отсечи му главата, с единия крак стъпи върху нея, а с другия върху моята и помоли Кали да ти дари власт над Тал и Бетал!

Със спокойно сърце раджата изслушал тези заръки и когато се изправил пред магьосника, всичко станало точно както предсказал Бетал. Стъпил накрая Викрам на двете глави и се провикнал:
– Победа, победа! О, повелителко на света, приеми тази жертва и ме дари с магичната сила и могъщо вълшебство!
Откъм храма се разнесъл ужасяващ кикот, а после прогърмял могъщият божествен глас:
– О, благороден раджа! Нека да живееш сто години! Нека да се радваш и царуваш над целия свят! Дарявам те с магична сила и вълшебство – да властваш над Тал и Бетал!
Щом изрекла тези думи, богинята изчезнала под величествена заря.

Никой не забелязал как Викрам се върнал в двореца. Дълги години той царувал охолно и честито над своите необятни владения.