Много, много отдавна, край великият град Варанаси растяла красива ябълкова градина. Веднъж, тъкмо когато плодовете зазрявали, една сврака кацнала на ниските клони да похапне сладки ябълки.
Наоколо обикалял гладен чакал и търсел храна. Внезапно забелязал как свраката сладко-сладко си хапва зрели ябълки, но всички били нависко и той не можел да ги стигне. Тогава си казал: „Няма по-суетни от свраките. Ще я полаская и може да ми хвърли някоя ябълка.”
Приближил дървото и започнал:
– Ах, какво долавят ушите ми? Това е най-сладкопойната птица, която съм чувал. Тъй сладка песен, тъй нежно гукане – ах, ще ми се разтопи сърцето. О, сега виждам това дивно създание. По прекрасно от паун и с тъй изящна форма, а тъмните му пера направо сияят. Отдалече си личи, че е от сой и много благородно. Това е най-невероятната птица, която съм виждал!
Свраката се перчела и надувала, радостна от фалшивите думи на чакала. Щом свършил, тя казала:
– Виждам, че себеподобните отдалече се разпознават. По осанка и хубост ти самият приличаш на млад тигър. Ела насам, нека се порадваме заедно на тези чудни плодове.
И после се люшнала на клона и дъжд от зрели ябълки завалял от дървото, според добре измисления план на лукавия чакал.
Наблизо седялл един бухал и видял всичко. Поклатил глава и си казал:
„Тези двамата са най-низшите твари между птиците и животните – боклукчии, които се хранят с мърша и отпадъци. Макар че плодовете тук са сладки, от лъжите и преструвките им направо ми се обърна стомаха.“
И след тези думи бухалът разперил криле и литнал нанякъде.
КРЕДИТ: По „The jackal and the crow“ от „Buddist animal wisdom stories, illustrated and retold by Mark W. McGinnis“; КОРИЦА: Mark W. McGinnis; ПРЕРАЗКАЗАЛ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2024г;
