Битови приказки

Отшелникът и мишката

Препоръчва се за възраст над 9 год.
3мин
чете се за

Близо до един южен град се издигал красив храм на бог Шива. Там живеел мъдър отшелник, който се грижел за храма. Всеки ден светият човек ходел в града за подаяния и се връщал вечерта. Събирал повече, отколкото му трябвало да преживява и излишъкът отделял в една купа. Събраната храна раздавал на бедните работници, които в замяна чистели и украсявали храма.

Една мишка също живеела там и всеки ден крадяла храна от купата. Светият човек разбрал това и сторил всичко по силите си да я възпре. Окачил купата възможно най-високо и дори опитал да я пребие с тояга, но тя все някак успявала да открадне.

Веднъж в храма пристигнал един просяк, който искал да почете бога и да поприказва с мъдреца. Ала светият човек бил твърде разсеян – все мислел за проклетата мишка и се чудел как да се отърве от нея. Просякът се ядосал, че не му обръщат внимание и рекъл:
– Тук няма да идвам повече. Едва ми отвръщаш. Изглежда си зает с нещо по-важно от това да разговаряме!
Отшелникът смирено разказал за крадливата твар и се оплакал как винаги успявала да отмъкне храната. Накрая въздъхнал:
– Колкото до скачане и катерене, тази мишка може да засрами всяка котка и маймуна! Всичко опитах. Сега говоря с теб, ала тази крадла не излиза от ума ми, защото отмъква храната на работниците.

„Понеже е богата, не се страхува от нищо.“

Просякът разбрал тревогата на отшелника и го посъветвал:
– Щом тази мишка скача по-високо от нормалното и тича по-бързо от останалите, значи нещо я крепи. Сигурно е струпала огромен запас в дупката си. Заради това се чувства недосегаема. Това ѝ дава сили да е тъй дръзка и нахална. Понеже е богата, не се страхува от нищо.

Двамата решили още на другия ден да проследят крадлата до нейната дупка и да намерят храната. Сутринта открили входа на хралупата ѝ. Разкопали с кирка и разкрили препълнения склад с храна, която била струпала. Те прибрали храната и я заключили на сигурно място.

Щом мишката разбрала, че е изгубила всичката храна, която толкова дълго събирала, се почувствала ужасно нещастна. Загубила увереността си и се обезсърчила докрай.

Привечер огладняла и решила да скочи отново в купата. Но когато опитала, осъзнала, че вече няма ни куража, ни силите да достигне храната.

Тогава мъдрецът замахнал с тоягата си. Мишката била тъй отчаяна, че не успяла достатъчно бързо да отскочи. Ударът не бил смъртоносен, но я заболяло. Някакси успяла да избяга, напуснала храма и никой повече не я видял.

Мъдрите казват:

„За да унищожиш врага си, удряй по най-важния източник на неговата сила.“

КРЕДИТ: „The Hermit and the Mouse“, Приказка от Панчатантра; ПРЕВОД: Л.Петкова – ©prikazki.eu 2022; ИЛЮСТРАЦИЯ: Фолио от „Kalila wa Dimna“, втора половина на XVIв, експонат в MET;

prikazki.eu