Веднъж лисицата съзряла пет-шест чепки чудно хубаво узряло грозде. За проклетия лозата се виела по клоните на високо дърво и гроздовете висели отгоре. Златистите зърна изглеждали тъй съблазнителни – а-ха да се пръснат от сладостния гроздов сок – и устата на прегладнялата лисица се изпълнила със слюнка.
За да стигне плодовете, Лиса трябвало да подскочи. Скочила веднъж, но не могла и наполовина да доближи някоя чепка. Затова се отдалечила, засилила се и скочила с все сила. За беда пак не успяла. Пробвала отново и отново, ха оттука, ха оттам, но уви ‑ напразно.
Накрая седнала под лозата и се загледала с отвращение към златистите гроздове.
– Каква глупачка излязох! – измърморила си тя. – Едва не се пребих за чепка-две зелено грозде, дето не си струва даже да го погледнеш!
И продължила пътя си с поглед, изпълнен с презрение.
А ето и поуката каква е:
„Мнозина некадърници, щом се провалят, начаса се оправдават, че и без друго работата хич не си струва.“
Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.
Помогнете както можете – с дарение или споделяне!
КРЕДИТ: „The Fox & the Grapes“, из „The Æsop for children“ by Rand McNally & Company, 1919г.; ИЛЮСТРАЦИИ: Milo Winter; ПРЕВОД: Л.Петкова, © prikazki.eu 2026г.;