Веднъж един вълк тъй лакомо се нахвърлил на плячката си, че дребна остра костица се заклещила напряко в гърлото му. Колкото и да се мъчил, не успял нито да я глътне, нито да я изхрачи. За ненаситника бедата била ужасна – вече не можел да сложи в устата си и един залък.
Звярът умувал, мъдрувал и хукнал да намери жерава, защото с дългия си врат и клюн птицата лесно щяла да стигне до костицата и да я извади.
– Ще те наградя богато, ако ме избавиш! – обещал вълкът на жерава след дълги молби и увещания.
Е, на жерава хич не му се щяло да пъха главата си във вълчата паст, но по природа бил състрадателен и приел.
Щом вълкът усетил, че костицата я няма, започнал да обикаля в кръг край своя спасител.
– Каква награда ще получа? – попитал жеравът нетърпеливо.
– Ха! – оголил Вълчо зъби. – Още ли не си разбрал? Не ти ли стига, че те оставих да извадиш главата си от устата ми, без да я схрускам?
А ето и поуката каква е:
„От негодник не чакай награда.“
Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.
Помогнете както можете – с дарение или споделяне!
КРЕДИТ: „The Wolf & the Crane“, из „The Æsop for children“ by Rand McNally & Company, 1919г.; ИЛЮСТРАЦИИ: Milo Winter; ПРЕВОД: Л.Петкова, © prikazki.eu 2026г.;