Имало едно време едно малко козленце. Щом рогцата му израснали, то се взело за силен и голям козел и решило, че вече може сам-само да се грижи за себе си. Една вечер стадото поело към кошарата и майка му го повикала да тръгва, но то драснало настрани да хапне още малко свежа тревица. Когато вдигнало глава, от стадото нямало и помен.
Било съвсем само. Слънцето се спуснало ниско и по земята запълзели дълги сенки. Лъхнал хладен вятър и зашумял заплашително из треволяка. Козленцето се разтреперило от страх, защото чак сега се сетило за кръвожадния вълк. Хукнало по поляната и заблеяло за майка си жално. Но не направило няколко крачки и в храсталака съзряло вълка!
Мъничето добре знаело, че за него вече няма надежда.
– Господин Вълк – изблеяло с разтреперен глас то, – знам, че ще ме изядете, но Ви моля първо да ми изпеете една песен, за да потанцувам за последен път в живота си.
Допаднала на вълка идеята за малко музика преди вечеря, изпънал шия и завил с все сила, а козленцето заприпкало весело край него.
В това време стадото полека-лека вървяло към кошарата. В притихналият сумрак вълчият вой се понесъл надалече и овчарските кучета наострили уши. Разпознали вълчата песен преди хапване и хукнали обратно към пасището. Музиката секнала внезапно и звярът хукнал през глава, защото по петите му били кучетата. Докато тичал, си казал:
„Ама че глупак излязох! Вместо да си хапна веднага, се подведох по козешкия ум!
Поуката е тази:
„Не се оставяй нищо да те отклони от делото, с което си се захванал.“
Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.
Помогнете както можете – с дарение или споделяне!
КРЕДИТ: „The wolf and the kid“, из „The Æsop for children“ by Rand McNally & Company, 1919г.; ИЛЮСТРАЦИИ: Milo Winter; ПРЕВОД: Л.Петкова, © prikazki.eu 2026г.;