Много, много отдавна, в гората край столицата на едно царство до великите Хималаи, живял прекрасен слон. Той имал благ и скромен нрав, макар че бил грамаден, млад и силен, а кожата му била тъй бледа, че изглеждала почти бяла. Необичайното животно се наслаждавало на живота в стадото – дните му течали мирно и щастливо.
Веднъж красотата и бялата му кожа привлекли царските звероукротители и те решили да го заловят. Яхнали огромните си слонове, метнали здрава примка на врата му и го отвели в палата. Запрели го в една кошара със здрава ограда от дървени трупи и започнали да го ръгат и бият, за да му пречупят волята и да го накарат да се подчинява. При другите слонове това вършело работа, но не и при белия слон. Щом треньорите се покажели, той толкова се уплашвал, че започвал бясно да се блъска в оградата. Веднъж, полудял от страх, успял да я събори и избягал.
В безумен бяг белият слон прекосил долината и стигнал до великите Хималаи. Тичал, тичал и навлязъл дълбоко в планината, където хората обикновено не ходели. Царските слуги опитали да върнат беглеца, но след дълго преследване, се отказали.
Макар че в планината слонът бил в безопасност, той толкова се страхувал, колкото и в кошарата. Най-лекият шум, вятър в листака или пукот на съчка, го карали да препуска, луднал от страх. Денем и нощем, обзет от ужас, той препускал из планината.
По същите места живеел един мъдър бухал, който забелязал окаяното състояние на клетото животно. Веднъж птицата кацнала наблизо до слона. А-ха той да избяга и бухалът заговорил:
– Славни слоне, не се плаши. Аз съм само дребна птица и няма да те нараня.
Слонът спрял и се заслушал, а бухалът продължил:
– Няма защо да се плашиш от мене, няма защо да се плашиш от вятъра, няма защо да се плашиш от нищо и никой в тази гора. Тук си най-голямото животно и наоколо няма никакви хора. Твоят страх те контролира и ти си му подвластен. Този страх сам си си го създал и сега те унищожава. Можеш да го спреш с ума си, защото си способен да управляваш мислите си.
Слонът внимателно изслушал разумните думи на бухала и отвърнал:
– Мъдри и добри бухале, ти ми отвори очите. Благодаря ти, че се погрижи за мене.
И от този ден нататък слонът лека-полека започнал да надмогва страха си. Чуел ли непознат шум, вместо да хукне да бяга, спирал да помисли какъв е този звук и си напомнял, че не бива да се страхува.
КРЕДИТ: По „The fearful elephant“ от „Buddist animal wisdom stories, illustrated and retold by Mark W. McGinnis“; КОРИЦА: Mark W. McGinnis; ПРЕРАЗКАЗАЛ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2024г;
