Много, много отдавна, в една гора живяла умна и красива антилопа, която се хранела с падналите плодове на дърветата, без никому да причинява вреда. Наблизо живеел ловец, който точно обратно – прехранвал се, като убивал горски животни.
Хрумнало веднъж на ловеца да си прави скривалища в клоните на големите плодни дървета и оттам да убива животните, когато дойдат да ядат нападалите плодове. Жертвите били съвсем неподготвени, защото се оглеждали за хищници по земята, а не из клоните на дърветата.
Един ден ловецът открил грамадно дърво, чиито плодове тъкмо зазрявали. Край него било доста отъпкано – сигурно доказателство, че тук се навъртат антилопи. Казал си, че мястото е чудесно, качил се на дървото и си построил чакало – хем невидимо за жертвите, хем удобно за стреляне.
Ловецът заличил внимателно следите от строежа и на другата сутрин пристигнал рано-рано, още преди изгрев слънце. Наместил се на скришното си място и зачакал. Най-сетне търпението му се възнаградило. Между дърветата се задала антилопа. Идвала право към дървото.
Същото животно било там и предния ден. То обичало сладките зрели плодове и от години се хранело с тях. Ала щом приближило, доловило необичаен аромат – не от зрели плодове, а едва доловим мирис на човек. Сепнато, то се заковало на пътеката. Ловецът чакал, животното не помръдвало – душело усилено, за да провери дали наистина миризмата е човешка.
Антилопата била твърде далече, затова ловецът решил да я подмами по-близо и да стреля. Откъснал няколко зрели плода и леко ги подхвърлил към нея. За животното това било предостатъчно – нещо не било в ред. Взряло се внимателно и забелязало човека, който дебнел, скрит между клоните на дървото.
На тръгване благородното същество решило да се пошегува с ловеца и заговорило с човешки глас:
– О, велико дърво, колко странно си станало! Досега плодовете ти падаха само от време на време, а днес цели три тупнаха наведнъж, макар че няма вятър. О, велико дърво, щом не се държиш като дърво, днес няма да се храня под твоите клони. Ще потърся някое друго.
И след тези думи животното се обърнало да си ходи.
Ловецът побеснял от тази подигравка, изправил се и с все сила метнал копието си по антилопата, ала то паднало далече от мишената.
– Махай се от очите ми! Днес ми избяга, но следващия път копието ми ще те улучи! – креснал той след нея.
Антилопата се обърнала към него и вместо сбогом му казала:
– Ловецо, сега ме пропусна, но няма да изпуснеш наградата за делата си. Всеки, който се изхранва с хитрост и коварство, накрая ще пожъне сурова отплата. Помисли за избора си отсега, защото скоро ще е твърде късно.
КРЕДИТ: По „The alert antelope“ от „Buddist animal wisdom stories, illustrated and retold by Mark W. McGinnis“; КОРИЦА: неизв.автор; ПРЕРАЗКАЗАЛ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2024г;
