Имало едно време млад индийски раджа. На смъртния си одър неговият стар баща му подарил три еднакви статуетки. Дълго умувал младежът какъв е смисълът на странния подарък и понеже не успял да го разгадае, свикал най-умните си приближени. Съветниците дълго-дълго се чудели и маели, подхвърляли едно-друго, ала никое от техните предположения не задоволило младия им господар.
Един ден в двореца пристигнал стар прегърбен старец – най-прочутият мъдрец. Показали му трите статуетки. Той ги разгледал внимателно и открил, че в ушите на всяка има малка дупчица.
Старецът поискал тънка тел и я пъхнал в ухото на първата фигурка. Телта излязла през устата ѝ.
Взел втората фигурка и пак пъхнал тел през ухото ѝ – телта се показала през другото ухо.
Пробвал същото с третата статуетка – телта не излязла отникъде.
Прочутият мъдрец вдигнал бавно глава и казал:
– Господарю, тези три статуетки ни показват трите вида хора. Първите са неразумни – де каквото чуят и научат го разказват, т.е. през ухото влиза, през устата излиза. Вторите са още по-глупави – не обръщат внимание на нищо – през едното ухо влиза, през другото излиза. А третите? Те задържат в себе си всичко научено и размишляват над него, за да осмислят значението му.
КРЕДИТ: Преразказ на Л.Петкова по „Малка приказка съ голѣма поука., Индийска приказка.“ Прев. Е.Кювлиевъ, сп.„Детски животъ“, кн.1 (1933-1934г.);
