Браминът гадател

Някога, много отдавна, живял един брамин на име Харисарман, който бил толкова беден, че едва изхранвал семейството си.

Един ден повикали жена му да помогне на съседа Стулудата, който живеел срещу дома на Харисарман във великолепен палат. След няколко дни дъщерята на богатия човек щяла да се жени и трябвало да се подготви богато угощение.

Дошъл денят на сватбата и гостите започнали да идват, a Харисарман седял на прага и ги наблюдавал.
– Днес поне ще хапнем до насита – си мислел той, – сигурно и нас ще поканят на сватбата.

Скоро започнало веселието и бедният брамин разбрал, че няма да е гост на богатата трапеза. Понеже бил ужасно гладен, се замислил дали може нещо да направи. Скоро му хрумнала идея – да открадне коня, който Стулудата, според обичая, трябвало да подари на своя зет.

Вечерта, когато се стъмнило и гостите безгрижно вдигали наздравици, Харисарман ce промъкнал в обора. Отвел жребеца в близката гора и го завързал за едно дърво. После се промъкнал отново в палата. Разказал всичко на жена си и я накарал да каже на Стулудата, че мъжът ѝ е гадател и знае всичко, което става по света.

На сутринта богатият Стулудата потърсил коня в обора и като не го намерил, ужасно се уплашил.
– Това е много лош знак – рекъл с пребледняло лице на гостите си.
Тогава приближила жената на Харисарман и казала:
– Господарю, повикайте мъжа ми. Той е гадател и ще ви каже къде е конят.

Стулудата веднага наредил да повикат Харисарман. Когато браминът се появил, богаташът го обсипал с почести и горещо го помолил да му каже къде е конят – дар за младоженеца.

Харисарман приседнал на пода, зашарил по земята „магични“ знаци и накрая обяснил къде да търсят коня. Няколко слуги отишли и скоро и се върнали с коня. Богатият човек бил толкова щастлив, че щедро възнаградил брамина гадател.

Славата на бедняка се разнесла и стигнала чак до раджата. Великият владетел наредил да доведат гадателя в двореца му. Неотдавна били изчезнали някакви скъпоценности и той искал да провери дали браминът ще ги намери.

Клетият гадател много се изплашил, но нямало какво да стори. 3наел, че ще заплати с главата си, ако откаже на раджата.

Наредено било браминът да се затвори сам в една килия до зори и никой да не ходи при него. Пред вратата му поставили и стража.

В двореца на раджата живеела една придворна, която се казвала Хачида. Като научила, че е пристигнал прочутия гадател да залови крадеца, ужасно се изплашила и цяла нощ не мигнала. Излязла от покоите си, изчакала стражата да заспи и притиснала ухо до вратата на килията.

Браминът също не можал да заспи. Все въздишал и премислял какво ще стане с него и семейството му.
– Ех, нещастна главо! Какво те сполетя накрая! Скоро ще загинеш!
Хачида чула думите му и още повече се изплашила. А браминът не спирал да нарежда:
– Хей, главо, главо! Лошо ти се пише!
Придворната решила, че тези думи са за нея, влязла в килията и казала:
– Добри ми брамине, признавам всичко. Аз откраднах скъпоценностите на раджата. Моля те, не ме издавай!
Браминът отвърнал:
– Донеси ми една част от тях и няма да им кажа, че ти си крадлата. Кажи сега, къде ги скри?
Каквото и още да си казали Хачида и браминът, си останало завинаги само между тях.

На сутринта Харисарман рекъл на раджата:
– Честити господарю, скъпоценностите са скрити в градината под opеxa. Крадецът е избягал и няма да го хванете. Прости му, макар че е задигнал малко.

Когато слугите на раджата изкопали скъпоценностите под opеxa, раджата много се зарадвал, наградил богато брамина и го пуснал да си върви.

Славата на Харисарман се разнесла навред. Хората не спирали да разказват за брамина гадател, който знаел всичко, което става по земята. Но той изчезнал и никой повече не го видял.

Богатите награди, които получил, оставил на семейството си, а той, за да изкупи прегрешението за лъжите си, отишъл в будистки храм. Там прекарал няколко години, разкаял се и помъдрял. После се завърнал между хората, за да ги учи на честност, трудолюбие и доброта.