Много, много отдавна, в обширна гъста гора живеела красива патица, която не била каква да е, ами златна. Но перата ѝ не били просто златисти, а от чисто злато. Тя цялата сияела под слънцето в лъчиста светлина, сякаш тя самата е мъничка звезда. Птицата добре знаела колко алчни са хората, затова стояла далеч от очите им и прекарвала дните си дълбоко в гората.
В покрайнините на нейната гора имало схлупена къщурка, в която живеела вдовица с двете си дъщери. Патицата често наблюдавала семейството и много се привързала към децата, които били добри и мили, ала тъй бедни, че сърцето ти да се скъса.
Веднъж, когато момичетата играели отвън, патицата кацнала на покрива им. При вида на чудната птица децата, полудели от радост, едно през друго се развикали:
– Мамо, мамо, ела да видиш каква чудна птица кацна при нас!
Майката се показала и ахнала от изненада. А патицата заговорила с човешки глас:
– Искам да ви измъкна от бедността. Ще ви дам едно от моите пера да си купите храна и дрехи.
И при тези думи тя отскубнала дълго перо от опашката си и го подала на едно от момичетата.
Семейството било на седмото небе от радост. През следващите месеци патицата редовно идвала и им давала по едно златно перо. Благоденствието се настанало в техния дом – можели да си купуват каквото поискат – и майката, и момичетата се пременили в прекрасни нови сари.
Един ден майката казала на момичетата:
– Не можем цял живот да разчитаме на тази птица. Какво ще стане ако спре да ни дава златни пера? Ще останем без пари и няма да можем да си купуваме каквото си щем както сега. Мисля, че следващия път трябва да хванем патицата и цялата да я оскубем. Тогава ще станем най-богатите в околността.
Момичетата силно зароптали, защото си представили каква болка ще причинят на клетата птица. Въпреки това, когато патицата пристигнала да им даде поредното златно перо, майката я издебнала и сграбчила. Оскубала златните пера до едно и грижливо ги подредила в голяма кутия. И тогава се случило нещо съвсем неочаквано. Лека-полека златните пера започнали да посивяват и пред очите им се превърнали в най-проста перушина. Сякаш цветът на живота бавно-бавно се изцежда от нещо, което умира. С грозната си кражба майката разрушила магията и хубостта на перата.
Заридала и заоплаквала вдовицата загубата на голямото богатство, което мислела, че ще има, а момичетата заплакали за клетата патица. Тя не можела да лети, но все още била жива. Децата нежно се грижели за нея, докато се излекува и я хранели със своята храна. С времето на птицата пораснали нови пера, но не златни, а най-обикновени, сиви.
Когато напълно оздравяла и перушината ѝ се подновила, птицата отлетяла към дълбините на гората и там заживяла с ято диви патици. Мъчно ѝ било за добрите момичета, но повече не искала да живее сред хората, защото сама се убедила на какво е способна алчността.
КРЕДИТ: По „The golden mallard“ от „Buddist animal wisdom stories, illustrated and retold by Mark W. McGinnis“; КОРИЦА: Mark W. McGinnis; ПРЕРАЗКАЗАЛ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2024г;
