Много, много отдавна змията и мангустата били най-добрите приятелки. Заедно играели, заедно ловували и заедно споделяли трапезата си.
Един ден се разнесла новината, че в джунглата ще има състезание за най‑дългата опашка.
Змията предложила:
– Аз ще глътна опашката ти и на пръв поглед ще изглежда, че съм част от твоето тяло. Всеки ще помисли, че сме едно цяло. Заедно можем да спечелим състезанието.
Мангустата се съгласила и двете поели към уреченото място.
Състезателите се наредили един до друг на една огромна скала и провесили опашки.
Слонът, царят на джунглата, измерил всяка опашка с дългия си хобот и обявил за победител мангустата. Опашката ѝ се оказала дълга цели четири хобота.
След състезанието имало голяма гощавка. Мангустата хапвала и се забавлявала до насита и съвсем забравила своята приятелка. Гладна и ядосана, змията изплюла опашката на мангустата и запълзяла към трапезата и тя да си хапне.
Видял ги слонът, на мига разбрал измамата и ги изхвърлил и двете.
Доскорошните неразделни другарки взели да се препират и да се обвиняват една друга. Така се разярили, че се сбили.
Та ето как някогашните най-добри приятелки до ден днешен са най-люти врагове.
Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.
Помогнете както можете – с дарение или споделяне!
КРЕДИТ: „Tale of tails (Приказка за опашки)“, 2012г,. на Ramendra Kumar (Рамендра Кумар); ИЛЮСТРАЦИИ: Pulak Biswas; ПРЕВОД & АДАПТАЦИЯ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2026г.;
