През нощта се разрази ужасна буря. Беше тъй страшна, че дърветата се превиваха до земята, сградите се тресяха, а бурният вятър щурееше из града и подмяташе де що срещне по пътя си.
– Какво е това? – изсвистя вятърът, грабна едно рижаво котенце и го запрати високо във въздуха.
– Още лудории! – изрева вятърът, втурна се след едно сиво котенце, захапа му лапичките и силно дръпна опашката му.
Когато вятърът се изтощи от игри, двете котенца бяха издухани далеч от домовете си.
– Загубих се – проплака Сивушко и облиза наранената си лапичка.
– Страх ме е – жално измяука Рижко. – Тъмно е и не зная пътя към дома.
Внезапно в далечината се разнесе „Мяу!“ и рижавото мъниче наостри уши на изток.
От другата страна на парка някой също измяука и Сивушко наостри ушички на запад.
Всяко коте тръгна по посока на мяукането и най-сетне ги намериха.
– Слава Богу! – извика радостно Рижко, когато усети топлината на котките, които се отриха в него и го приютиха на сигурно място.
– Спасен съм! – измърка Сивушко, когато за добре дошъл го облизаха от ушите до лапичките.
Цяла нощ двете котенца спаха добре, успокоени от познатото котешко мъркане и миризми.
Но на сутринта…
– Вижте! – извика тревожно една сива котка, щом се събуди и видя Рижко.
Другите котки го погледнаха, разтриха очи и пак го погледнаха. Котето не беше сиво като тях.
– Миличко, май снощи в бурята си загубило кожухчето? – попита една добра котка. – Ще ти помогнем да го намериш.
Котките търсиха ли търсиха, но колко чудно – не намериха никакво сиво кожухче.
– Какво е станало с козинката ти? – измяука най-старата рижава котка, щом видя Сивушко, легнал до нея. – Защо си така посивяло?
Всички котки го погледнаха смаяни.
– Защото е мръсно! – подвикна едно рижаво коте.
Котките започнаха да ближат Сивушко с грапавите си като шкурки езичета. Близаха, близаха, близаха, докато козинката му блесна ослепително. Но остана сива. Котките се объркаха.
Тогава най-възрастната котка пристъпи напред и рече със строг глас:
– Това животинче не е като нас!
– Не е като нас, не е като нас – повториха другите котки. – Пристигнало е от Другата страна.
– От Другата страна! – разтревожено замяукаха котките.
– Ам-м-ма ония с-същества… от Д-другата с-страна… т-те са чу-чу-довища! – запелтечи една котка зад стената.
– Ядат всичко живо наред! – провикна се една дебела котка.
– Много са мръсни и миришат ужасно! – добави друга, като сбърчи нос.
Котките погледнаха отново новодошлото котенце, което стоеше ококорено пред тях.
Всички до една бяха съгласни – сивушкото да се маха.
Сам-самичко то тръгна бавно към парка.
За последно погледна назад, но всички захъщяха злобно по него и то се изплаши.
Най-сетне Сивушко успя да се прибере у дома.
– Къде беше? – попита го татко. – Толкова се изплашихме!
– Бурята ме отнесе на Другата страна.
– Ама т-там жи-живеят чу-чудовища – запелтечи една котка зад дървото.
– Мръсни, смрадливи чудовища! – провикна се друга. – Най-гнусните на света!
– Сигурно е било ужасно – рече майката на Сивушко. – Какво ти направиха?
– Отначало нищо. Но когато видяха, че козината ми е с различен цвят, станаха лоши. Нарекоха ме чудовище и ме изгониха. Толкова се изплаших!
– Ти и чудовище? Ама че глупост! – възкликна майката на котенцето. – Как може да постъпват така с малко котенце като теб?
Но едва изрекла тези думи и се сети те какво бяха направили сутринта.
– Май направихме ужасна грешка – промълви тя.
Нямаше защо да обяснява. Всички котки сведоха глави и засрамено загледаха лапите си. Спомниха си как сутринта нарекоха Рижко с какви ли не имена. И как го прогониха.
– Казахме на котенцето, че е чудовище само защото беше различно от нас.
– На сутринта, след като ме бяха спасили от бурята, много се учудих, когато видях колко странен цвят имат тези създания – рече котенцето. – Но после разбрах, че и те са котки, точно като нас, само че различни на цвят. Имаше една дебела котка, точно като Тута, и една много добричка, съвсем като леля Лула. А имаше и една със съвсем същата опашка като моята! Мога да ви заведа сами да ги видите!
Речено-сторено. Котките тръгнаха след котенцето към Другата страна. Но точно по средата на парка…
Двете котешки групи впиха поглед една в друга и се гледаха, и се гледаха… После сбърчиха нослета, щръкнаха ушета и размахаха опашки.
Продължиха внимателно напред крачка подир крачка.
Ама това не са чудовища, ами котки – съвсем същите!
Е… почти като тях!
Различаваха се само по цвят!
Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.
Помогнете както можете – с дарение или споделяне!
КРЕДИТ: „A tale of two kittens“, 2001г.; АВТОР: Kathy Keirle Ali; ИЛЮСТРАЦИИ: Adeel-Uz-Zafar; ПРЕВОД: Л.Петкова, © prikazki.eu 2026г.;
