Мишлето със седем опашки

Имаше едно време весело и щастливо мишленце със седем опашки. То живееше в голям магазин, където продаваха жито и ориз, хляб и бисквити, кофи и метли.

За всички миши жители там имаше храна в изобилие, а нощем най-много от всичко малкото мишле обичаше да играе с братовчедите си на криеница.

Всеки ден мъничето питаше мама:
– Амма, амма, кога ще ходя на училище?
А тя отговаряше:
– Още си малко. Ще тръгнеш на училище, щом навършиш пет години.

Най-сетне малкото мишле стана на пет. Седемте му опашки бяха станали тънки и дълги. То много обичаше да ги мърда една подир друга и мислеше, че е много специално мишле, защото единствено то има седем опашки.

Мама и татко решиха да поканят цялото семейство за празника на пикник. Близо до тяхната дупка имаше голяма боклукчийска кофа и щеше да е много забавно и вкусно да се почерпят с картофени обелки, гнили ябълки и изсъхнали питки. Чичо и леля подариха на рожденика торбичка с пуканки, които бяха събирали една по една под количката на продавача. Мама и татко му подариха шарено чувалче, за да се гушва вътре, щом времето застудее.

Но най-специалният от всички подаръци получи от баба. Преди много, много години една вълшебница бе надарила баба със силата да обещава желания, които винаги се изпълняват. За рождения ден тя даде цели седем на мъника.
– Детето ми, никога не забравяй – каза му баба, – преди да пожелаеш нещо, внимателно помисли. Имаш само седем желания. Свършат ли, повече няма как да ти дам.
Малкото мишле обеща да използва много разумно своите желания.

На сутринта след рождения ден мишлето пак попита мама:
– Амма, амма, кога ще ходя на училище?
И знаете ли какво?! Този път майка му рече:
– В понеделник ще те заведа на училище.

В понеделник мама даде на малкото мишле сухи трохи за закуска и после го поведе към училището, което беше в близката нива. Изпрати го до началото и нататък то продължи само.

Нямаше търпение да започне своя пръв учебен ден. От братовчедите си знаеше, че там ги учат как да скачат надалече, как да се заравят дълбоко в калта, как да си прогризват път през торби и чували и още много трудни задачи. Но най-трудният от всички уроци беше да се научиш как да отмъкнеш храна от миши капан, без да те хванат.

Обаче когато малкото мишле се върна у дома, изглеждаше ужасно натъжено.
– Какво става, мъниче? Защо си оклюмало? – попита го мама.
– Всички в училище ми се подиграват – отвърна през сълзи мишлето. – Викат ми: „Тъпо, тъпо мишленце със седем опашленца! Ха-ха, ама че си грозилище! Ама че си страшилище!“

Внезапно мъничето престана да плаче. Беше му хрумнала страхотна идея – ами то имаше цели седем желания.
– Искам да се махне една от опашките ми! – извика то бързо.
В миг една опашка изчезна и му останаха шест.
– Никой вече няма да ми се подиграва! – зарадва се малкото мишле.

На другия ден то тръгна радостно на училище, но привечер пак се върна разплакано:
– Амма, амма, децата в училище ми се подиграват! Викат ми: „Тъпо, тъпо мишленце с шест опашленца! Ха-ха, ама че си грозилище! Ама че си страшилище!“

Но мишлето се сети за своите желания, спря да плаче и бързо изрече:
– Искам да се махне една от опашките ми.
Речено-сторено – на мига опашките станаха пет.
– Повече никой няма да ми се подиграва – зарадва се то.

Малкото мишле беше ужасно разстроено от подигравките в училище и изобщо не забеляза, че е най-умно в класа. Сякаш беше родено да скача, пък и тъй деликатно гризеше примамката в учебния капан, че ни веднъж не се хвана. Учителят, големият кафеникав мишок, всеки път трябваше да спасява неговите братовчеди. И въпреки това точно те не спираха да припяват: „Тъпо, тъпо мишленце със пет опашленца…“

И това продължаваше ден подир ден. Всеки път малкото мишле се прибираше разплакано и после си пожелаваше да се махне една от опашките му.

Накрая майка му каза:
– Остана ти една-единствена опашка. Вече си като всички останали и никой няма да ти се подиграва.

Малкото мишле тръгна на училище и радостно размахваше единствената си опашка.

Ала привечер пак се върна разплакано:
– Амма, амма – рече то, – децата в училище пак ми се подиграват. Викат ми: „Тъпо, тъпо мишленце с едно опашленце. Ха-ха, ама че си грозилище! Ама че си страшилище!“

Мишлето реши да използва своето последно желание и да махне последната си опашка. Майка му дълго го моли да не прави това, защото щеше да остане без опашка. Но мишлето беше сигурно, че ако я махне, подигравките ще престанат. Използва последното си желание и опашката му изчезна на мига.

Е, сещате ли се какво стана? Пак се върна разплакано:
– Амма, амма, всички в училище ми викат: „Ха-ха-ха! Тъпо, тъпо мишле без ни едно опашле! Ха-ха, ама че си грозилище! Ама че си страшилище!“

Малкото мишле помоли мама:
– Амма, амма, много ти се моля, върни ми опашката, за да стана като останалите.
Майка му поклати тъжно глава и рече:

– Съжалявам, мишленце. Ти изчерпа всичките си желания и завинаги ще останеш без опашка. Но пък научи много важен урок. Никога не се променяй само и само да угодиш на останалите, защото каквото и да направиш, злите и завистливите все ще измислят за какво да те подиграват. Трябва само да решиш кое е най-доброто за теб и кое те прави щастливо, без да обръщаш внимание на злонамерените и нечовечните.