Котаракът и мишката въртокъщници

Сближил се един котарак с една мишка, разказал ѝ за голямата си обич и привързаност към нея и бил тъй сладкодумен, че мишката се съгласила да заживеят заедно в една къща и заедно да се грижат за дома си.
– Трябва да помислим и за зимата, та да не гладуваме – рекъл котаракът. – Мишленце, не може все да обикаляш тук-там – ще паднеш накрая в капана заради мене.
И благоразумно двамата решили да си купят гърне мас.

Зачудили се къде да го сложат. Умували, умували, накрая котаракът рекъл:
– Не знам по-добро място от черквата. От там никой нищо не смее да вземе. Ще пъхнем гърнето под олтара и няма да го пипнем, докато не стане нужда.
Речено-сторено, прибрали гърнето на сигурно място.

Ала не минало много, на котарака му се дояло масчица и рекъл на мишката:
– Мишленце, на братовчед ми се роди момченце, бяло на ръждиви петна, та ме викат за кръстник. Става ли днес ти сама да шеташ в къщата, пък аз да ида да го кръстя.

– Мили Боже – отвърнала мишката, – разбира се, че става! Пък ако се случи да хапнеш нещо хубавко, и за мен да се сетиш! И на мене ми се услажда капчица от сладкото кръщелно винце.

Но всичко било чиста измислица. Ни котаракът имала братовчеди, ни някой го канел за кръстник. Отишъл право в църквата, намъкнал се под олтара и облизал мазнинката отгоре. После пообиколил градските покриви, изтегнал се на слънце и като се сетил за мазнинката, старателно се облизал да не би да е останало още нещичко по него.

Прибрал се у дома чак по мръкнало.
– А, ето те и тебе! – поздравила го мишката. – Днес май добре си изкарал.
– Добре мина – отвърнал котаракът.
– Как кръстихте детето – попитала мишката.
– Първанко – отвърнал сухо котаракът.
– Първанко ли?! – ахнала мишката. – Странно име за коте. Често ли се среща във вашето семейство?
– Какво толкова? – троснал се котаракът. – Да не би да е по-лошо от Трошичка, както се казва твоята кръщелница.

Скоро на котарака пак му се прияло масчица и рекъл на мишката:
– Моля ти се, хайде пак да шеташ днес сама в къщата. За втори път ме викат за кръстник и понеже детенцето е с бяло герданче, няма как да откажа.

Добрата мишка приела. А котаракът се промъкнал през портите в църквата и преполовил гърнето.
– Няма нищо по-вкусно – рекъл си той – от онова, което сам си похапваш.
Останал много доволен от свършената работа.

Щом се върнал у дома, мишката го попитала:
– Как кръстихте детето?
– Средица – отвърнал котаракът.
– Средица ли?! До днес не бях чувала такова име. Обзалагам се, че няма светица с това име.

Скоро котаракът пак се сетил за масчицата и устата му се напълнила със слюнка.
– Добрите неща стават по три пъти – рекъл той на мишката. Пак ме канят за кръстник. Детенцето е съвсем черно, само лапите му са бели. По цялото му тяло другаде няма бял косъм. Това се случва веднъж на няколко години. Ще ме пуснеш, нали?

– Първанко, Средица – подхвърлила мишката, – тия странни имена от ума ми не излизат.
– По цял ден седиш у дома в сивата си поличка с тая дълга сива плитка – отвърнал котаракът, – и си мислиш разни щуротии. Така става, когато по цял ден си седиш у дома!

Докато котаракът го нямало, мишката ошетала цялата къщата. А той, милият, излапал докрай мазнинката в гърнето. „Докато не докараш започнатото докрай, нямаш покой – рекъл си ненаситникът.“

Върнал се у дома сит и охранен чак вечерта. Щом го видяла, мишката веднага го попитала за името на третото дете.
– Май и това няма да ти хареса – отвърнал котаракът. – Кръстихме го Край.
– Край! – смаяла се мишката. – Това е най-странното име от всичките. Край! Какво значи това?
Тя поклатила главица, свила се на кравайче и заспала.

От този ден нататък никой повече не канел котарака за кръстник. Ала дошла зима, отвън не останало нищо за ядене и мишката се сетила за гърнето с масчица.
– Писане – предложила тя, – я да идем при гърнето с мазнинка, дето го скътахме. Ще си хапнем и добре ще си подсладим!
– Да – отвърнал котаракът, – ще си подсладиш, сякаш си лепнала езиче на замръзнал прозорец.

Тръгнали двамата и когато пристигнали, заварили гърнето на същото място, но съвсем празно.
– Ох – възкликнала мишката, – чак сега разбирам какво се е случило. Всичко излезе наяве. И ти ми се пишеш за предан приятел. Излапал си всичко, докато се правеше на кръстник. Започна с Първанко, после Средица и завърши с…
– Млък! – пресякъл я котаракът. – Още думичка и ще излапам и тебе.
– Край – изтърсила мишката думата, която ѝ била на езика.
Едва свършила, когато котаракът скочил връз нея, сграбчил я и я погълнал.