Вълшебни приказки

Кристалната топка

Препоръчва се за възраст над 5 год.
4мин
чете се за

Някога, много отдавна, живяла магьосница, която имала трима сина. Момчетата се обичали братски, но майка им се страхувала да не посегнат на властта ѝ. Затова превърнала най-големия си син в орел. Той заживял в скалистите планини, и често го виждали да кръжи високо в небето, ту се спускал надолу, ту пак се издигал. Втория си син магьосницата превърнала в кит, който се преселил в морето.

Третият син се уплашил, че майка му ще гo превърне в звяр и тайно напуснал дома. Докато бродел по света научил, че в замъка на Златното Слънце живее омагьосана принцеса, която чака някой да я освободи. Много храбреци напразно дали живота си – вече двадесет и трима срещнали смъртта, докато се опитвали да я освободят.

Сърцето на момъка не знаело що е страх и той решил, каквото и да става, да намери замъка на Златното слънце. Дълго време скитал напразно. Навлязъл веднъж в една гъста гора. Колкото и да вървял, все не успявал да излезе от нея. По някое време срещнал два великана, които го повикали при себе си и казали:
– Вече цяла година не можем да определим на кого да бъде тази шапка. Двамата сме еднакво силни и не можем да се надвием един друг. Дребните хора са по-умни от нас, затова те молим да ни помогнеш и да разрешиш нашия спор.
– Как може да се карате за една стара шапка?
– Тя не е обикновена, а вълшебна. Сложиш ли я на главата си и пожелаеш някъде да идеш, на мига се озоваваш там.
– Дайте ми шапката, – предложил момъкът, – аз ще повървя по пътя, а когато ви повикам, вие ще хукнете към мене – който пръв дотича, ще вземе шапката за себе си.

Нахлупил на главата си шапката и тръгнал, но през цялото време мислел за принцесата. Отплеснал се и съвсем забравил великаните, като не спирал да върви. Внезапно въздъхнал и от все сърце извикал:
– Ех, да можех да се озова в замъка на Златното Слънце!

Едва изрекъл тези думи и се озовал на висока планина пред портите на замъка. Влязъл вътре и пребродил всички стаи, докато в последната най-сетне намерил принцесата.

Как се изплашил, щом погледнал лицето ѝ – пепеляво-сиво на цвят, набраздено от бръчки, с две слепи очи и червени коси!
– Вие ли сте принцесата, чиято красота се слави по целия свят? – възкликнал той.
– Ах, – извикала тя, – аз не изглеждам така. Хората ме виждат само в този отвратителен вид. За да разбереш каква съм в действителност, погледни в огледалото, което не лъже. То отразява вярно моя лик.

Тя му подала едно огледало и той видял най-прекрасната девойка на света, а по бузите ѝ се стичали сълзи от радост. Тогава той казал:
– Кажи ми, как да те освободя? Готов съм на всичко.
– Трябва да откриеш кристалната топка и да я покажеш на злия магьосник. Това ще сломи силата му и аз ще си върна предишния вид. Ах, – после въздъхнала тежко, – мнозина вече дадоха живота си, но безуспешно. Жал ми е за теб, млади момко, защото те грози голяма опасност.
– Нищо не може да ме спре, – казал той, – кажи ми, къде е кристалната топка?
– Трябва да слезеш от планината. Долу в подножието ѝ има извор и див бивол, с който трябва да се бориш. Ако го убиеш, от него ще изхвръкне огнена птица, която носи в себе си огнено яйце. Вместо жълтък, то има кристална топка. Птицата няма сама да изпусне яйцето, освен ако не я принудиш. Но ако то падне на земята, ще подпали всичко и ще изгори в пожара заедно с кристалната топка. Тогава всичко остава напразно.

Момъкът слязъл при извора и разяреният бивол заревал страшно насреща му. След дълга борба успял да го прободе с меча си и биволът се свлякъл на земята. В същия миг от него изхвърчала огнена птица и искала да отлети, но орелът, братът на момъка, който кръжал в облаците, се нахвърлил отгоре ѝ. Подгонил я към морето и така я ударил с клюна си, че тя изпуснала яйцето. Но то не паднало в морето, а върху една рибарска хижа, точно до водата, която започнала да дими, готова да пламне. В миг от морето се вдигнали грамадни вълни като къщи, облели хижата и огънят изгаснал. Това направил китът – вторият брат, който доплувал до брега и изхвърлил водата нагоре. Щом секнал пожарът, момъкът започнал да търси яйцето и за щастие го намерил.

Той го занесъл на магьосника, който щом видял кристалната топка, рекъл:
– Силата ми свърши и отсега нататък ти ставаш владетел на замъка на Златното Слънце. Вече притежаваш и сила да върнеш и на братята си човешкия образ.

Тогава момъкът отишъл при принцесата и когато влязъл при нея, тя блестяла от красота и двамата с радост разменили годежните си пръстени.

КРЕДИТ:Кристалната топка, Братя Гримв.Славейче, 1941 бр.9-10, РЕДАКЦИЯ: Л.Петкова, ©prikazki.eu 2021, КОРИЦА: E.H.Wehnert, 1882

prikazki.eu