Някога, много отдавна, живяла магьосница, която имала трима сина. Момчетата се обичали братски, но майка им се страхувала да не посегнат на властта ѝ. Затова превърнала най-големия си син в орел. Той заживял в скалистите планини, и често го виждали да кръжи високо в небето, ту се спускал надолу, ту пак се издигал. Втория си син магьосницата превърнала в кит, който се преселил в морето.

Третият син се уплашил, че майка му ще гo превърне в звяр и тайно напуснал дома. Докато бродел по света научил, че в замъка на Златното Слънце живее омагьосана принцеса, която чака някой да я освободи. Много храбреци напразно дали живота си – вече двадесет и трима срещнали смъртта, докато се опитвали да я освободят.

Сърцето на момъка не знаело що е страх и той решил, каквото и да става, да намери замъка на Златното слънце. Дълго време скитал напразно. Навлязъл веднъж в една гъста гора. Колкото и да вървял, все не успявал да излезе от нея. По някое време срещнал два великана, които го повикали при себе си и казали:
– Вече цяла година не можем да определим на кого да бъде тази шапка. Двамата сме еднакво силни и не можем да се надвием един друг. Дребните хора са по-умни от нас, затова те молим да ни помогнеш и да разрешиш нашия спор.
– Как може да се карате за една стара шапка?
— Тя не е обикновена, а вълшебна. Сложиш ли я на главата си и пожелаеш някъде да идеш, на мига се озоваваш там.
— Дайте ми шапката, — предложил момъкът, — аз ще повървя по пътя, а когато ви повикам, вие ще хукнете към мене – който пръв дотича, ще вземе шапката за себе си.

Нахлупил на главата си шапката и тръгнал, но през цялото време мислел за принцесата. Отплеснал се и съвсем забравил великаните, като не спирал да върви. Внезапно въздъхнал и от все сърце извикал:
– Ех, да можех да се озова в замъка на Златното Слънце!

Едва изрекъл тези думи и се озовал на висока планина пред портите на замъка. Влязъл вътре и пребродил всички стаи, докато в последната най-сетне намерил принцесата.

Как се изплашил, щом погледнал лицето ѝ – пепеляво-сиво на цвят, набраздено от бръчки, с две слепи очи и червени коси!
– Вие ли сте принцесата, чиято красота се слави по целия свят? — възкликнал той.
– Ах, — извикала тя, – аз не изглеждам така. Хората ме виждат само в този отвратителен вид. За да разбереш каква съм в действителност, погледни в огледалото, което не лъже. То отразява вярно моя лик.

Тя му подала едно огледало и той видял най-прекрасната девойка на света, а по бузите ѝ се стичали сълзи от радост. Тогава той казал:
– Кажи ми, как да те освободя? Готов съм на всичко.
– Трябва да откриеш кристалната топка и да я покажеш на злия магьосник. Това ще сломи силата му и аз ще си върна предишния вид. Ах, — после въздъхнала тежко, — мнозина вече дадоха живота си, но безуспешно. Жал ми е за теб, млади момко, защото те грози голяма опасност.
– Нищо не може да ме спре, – казал той, — кажи ми, къде е кристалната топка?
– Трябва да слезеш от планината. Долу в подножието ѝ има извор и див бивол, с който трябва да се бориш. Ако го убиеш, от него ще изхвръкне огнена птица, която носи в себе си огнено яйце. Вместо жълтък, то има кристална топка. Птицата няма сама да изпусне яйцето, освен ако не я принудиш. Но ако то падне на земята, ще подпали всичко и ще изгори в пожара заедно с кристалната топка. Тогава всичко остава напразно.

Момъкът слязъл при извора и разяреният бивол заревал страшно насреща му. След дълга борба успял да го прободе с меча си и биволът се свлякъл на земята. В същия миг от него изхвърчала огнена птица и искала да отлети, но орелът, братът на момъка, който кръжал в облаците, се нахвърлил отгоре ѝ. Подгонил я към морето и така я ударил с клюна си, че тя изпуснала яйцето. Но то не паднало в морето, а върху една рибарска хижа, точно до водата, която започнала да дими, готова да пламне. В миг от морето се вдигнали грамадни вълни като къщи, облели хижата и огънят изгаснал. Това направил китът – вторият брат, който доплувал до брега и изхвърлил водата нагоре. Щом секнал пожарът, момъкът започнал да търси яйцето и за щастие го намерил.

Той го занесъл на магьосника, който щом видял кристалната топка, рекъл:
– Силата ми свърши и отсега нататък ти ставаш владетел на замъка на Златното Слънце. Вече притежаваш и сила да върнеш и на братята си човешкия образ.

Тогава момъкът отишъл при принцесата и когато влязъл при нея, тя блестяла от красота и двамата с радост разменили годежните си пръстени.