Златната птица

Живял някога един крал, който имал чудно красива градина. В нея растяло дърво, което раждало ябълки от чисто злато. Всяка година преброявали плодовете, но щом започнели да зазряват, нощ след нощ изчезвала по една ябълка. Накрая кралят много се ядосал и наредил на градинаря нощем да пази дървото.

Човекът поставил най-големия си син на пост, но към полунощ той заспал дълбоко, а на сутринта ябълките се оказали с една по-малко.

На другата нощ средният син застанал да пази. И той заспал към полунощ, а на сутринта липсвала още една ябълка.

Тогава третият син на градинаря поискал да пази. Бащата първо отказал, но сетне отстъпил и младежът легнал под дървото. Щом часовникът ударил полунощ, в тъмнината се разнесъл шум и долетяла птица – цялата от чисто злато. А-ха да клъвне с клюна си една ябълка, градинарският син скочил на крака и пуснал по нея една стрела. Но не успял да я нарани – само едно златно перо паднало от опашката ѝ и тя отлетяла.

На сутринта занесли на краля чудното перо и той събрал веднага всичките си съветници. Те огледали внимателно перото и единодушно приели, че то струва повече от цялото им кралство.
– Каква полза от едно златно перо! – възкликнал недоволен кралят. – Искам цялата птица!

Най-големият кралски син си рекъл, че лесно ще открие златната птица и поел на път. Повървял, повървял и навлязъл в гората. Внезапно, встрани от пътя, видял приседнала една лисица. Вдигнал лък, готов да я застреля, но в този миг тя проговорила с човешки глас:
– Моля те, не стреляй. Ще ти дам един добър съвет. Знам, че си тръгнал да дириш златната птица. Привечер ще стигнеш до едно село, в което има два хана точно един срещу друг. Единият е ярко осветен и оттам се носи весела музика, но ти недей да влизаш вътре. Настани се в другия хан, макар че изглежда беден и запустен.
Но принцът си казал: „Какво разбира тази животинка, че да ѝ слушам съветите? – и пуснал стрелата по лисицата, но не я улучил.“
А тя вирнала опашка и изчезнала в гората.

Той продължил пътя си и привечер пристигнал в селото с двата хана. В единия хората пеели и танцували, другият изглеждал запуснат и бедняшки.
„Трябва да съм истински глупак, ако се завра в сиромашката дупка, вместо в това очарователно място – рекъл си той.“
Влязъл във веселия хан, ял и пил до насита и напълно забравил и златната птица, и родния си дом.

Изтекло много време, но най-големият принц все не се връщал. Тръгнал да търси златната птица и средният брат, но и с него станало същото. Срещнал лисицата, която му дала същия добър съвет, но когато пристигнал в селото, през прозореца на веселия хан видял брат си. Той го викнал да се повеселят заедно и момъкът не устоял. Щом влязъл, ял и пил до насита и напълно забравил и златната птица, и родния си дом.

След време и най-малкият принц поискал да тръгне по белия свят, но кралят не му разрешил. Той много обичал сина си и се страхувал, че ще го споходи беда и няма да се върне вкъщи. Но накрая отстъпил, защото момъкът настоявал и не го оставял на мира.

Щом принцът навлязъл в гората, срещнал лисицата и чул същия добър съвет. Той поблагодарил и понеже бил с благ нрав, не посегнал да я застреля като братята си. Затова тя му казала:
– Седни на опашката ми и ще пристигнеш завчас.
Едва сторил това и лисицата хукнала напред. През води и гори тя се понесла тъй бързо, че вятърът засвистял в косите на принца.

Когато пристигнали в селото, принцът послушал лисичия съвет. Без да се оглежда, той влязъл в запуснатия хан и си отпочинал добре. На сутринта лисицата отново го пресрещнала и му рекла:
– Върви все напред и ще стигнеш до един замък, пред който лежи огромна войска. Недей да се плашиш, защото войниците са заспали дълбоко. Влез в замъка и върви, върви, докато намериш стаята със златната птица. Тя е затворена в една дървена клетка. Наблизо виси чудно хубав златен кафез, сложен просто за украса. Не смей да местиш птицата във златния кафез, иначе ще си изпатиш.
След тези думи лисицата изпънала опашка и момъкът я възседнал. През води и гори тя се понесла тъй бързо, че вятърът засвистял в косите на принца.

Пристигнали пред двореца и принцът преминал край заспалите войници. Влязъл вътре и открил стаята със златната птица в дървения кафез. До него стояла сияйна златна клетка, а три златни ябълки се търкаляли наоколо.

Тогава момъкът си казал:
„Глупаво ще е да нося великолепната птица в този окаян кафез.“ Отворил вратичката, извадил птицата и я преместил в златната клетка. Щом сторил това, тя така се разкрякала, че събудила всички войници. Заловили принца и го хвърлили в тъмницата.

На сутринта изправили принца пред съда и щом си признал всичко, го осъдили на смърт. Но кралят обещал, че ако момъкът му доведе златния кон вихрогон, ще му пощади живота и за награда ще му връчи златната птица.

Унил и отчаян, принцът потеглил на път. Внезапно пред него излязла отново лисицата и казала:
– Видя ли като не ме слушаш какво стана! Въпреки това, ако следваш съвета ми, ще ти помогна да откриеш златния вихрогон. Върви все напред, докато не стигнеш до един замък. В неговата конюшня е златният кон. До вихрогона ще видиш конярчето. То спи дълбоко и хърка. Изведи тихо жребеца, но не забравяй – трябва да го оседлаеш със старото седло, не със златното, което ще видиш.

После лисицата опънала опашка и момъкът я възседнал. През води и гори тя се понесла тъй бързо, че вятърът засвистял в косите на принца.

Всичко вървяло от добре по-добре. Конярчето спяло дълбоко, а в ръцете си държало златното седло. Ала щом принцът съзрял вихрогона, си рекъл, че е срамота да го оседлае със скъсано седло. „Ще сложа златното – рекъл си той. – Този кон със сигурност го заслужава.“

Но едва докоснал великолепното седло, конярчето се събудило и така заврещяло, че дотичали стражите и хвърлили принца в тъмницата. На сутринта го изправили пред съда и получил смъртна присъда. Но се произнесли, че ще му пожалят живота и за награда ще получи златния вихрогон, ако доведе чудно хубавата принцеса.

Унил и отчаян, принцът поел отново на път и ето че старата лисицата пак му се изпречила:
– Защо не ме послуша? – упрекнала го тя. – Ако не беше тъй вироглав, сега щеше да имаш и златния кон, и златната птица! Въпреки това ще ти дам отново един добър съвет. Върви напред и привечер ще стигнеш до един замък. Точно в полунощ принцесата ходи на баня. Влез и я целуни – тя ще тръгне с теб, накъдето я поведеш. Но внимавай – не ѝ позволявай да се сбогува с родителите си.
После лисицата изпънала опашка и принцът я яхнал. През води и гори тя се понесла тъй бързо напред, че вятърът засвистял в косите на принца.

Когато пристигнали до златния замък, всичко станало както предрекла лисицата. Точно в полунощ момъкът пресрещнал принцесата на път за банята и я целунал. Тя приела да тръгне с него, но със сълзи на очи го помолила първо да се сбогува с родителите си. Той отказал, но тя паднала на колене и тъй жално заридала, че той отстъпил. Но щом отишла при баща си, целият замък се разбудил и стражите го хвърлили в тъмницата.

На сутринта кралят му казал:
– Ще получиш дъщеря ми, ако премахнеш тази планина, която пречи на гледката през прозорците ми. Давам ти една седмица да свършиш цялата работа.

Но тази планина била така огромна, че всички хора на света да бяха копали, не биха я премахнали. Седем дена той работил неуморно, но изкопал тъй малко, че се разтревожил ужасно. Привечер на седмия ден пристигнала лисицата:
– Легни да поспиш. Аз ще работя вместо тебе.
На сутринта, когато момъкът се събудил, планината я нямало. Радостен, той отишъл при краля. Обявил, че работата е свършена и поискал принцесата. Нямало как – кралят трябвало да спази дадената дума и двамата млади поели на път. Скоро пред тях се появила лисицата и рекла на момъка:
– Може да вземем и трите – принцесата, вихрогонът и птицата.
– Ах! – възкликнал младежът. – Ще е толкова хубаво, но как ще успеем?
– Ще успеем – заявила лисицата, – ако поне веднъж ме послушаш. Щом идеш при краля, който иска чудно хубавата принцеса, ти му кажи: „Ето я!“. Той много ще се зарадва и ще нареди да доведат златния кон. Ти го яхни и подай ръка да се сбогуваш поред с всички. Но внимавай да подадеш ръка последно на принцесата. Хванеш ли я, бързо я издърпай при тебе, пришпори здраво коня и препускай в галоп, колкото можеш по-бързо.

Всичко минало гладко и тогава лисицата казала на младежа:
– Щом стигнеш замъка със златната птица, аз ще остана с принцесата на портала. Ти ще влезеш възседнал коня в двора на палата. Кралят ще види, че това е златният вихрогон, който тъй силно желае и ще донесе златната птица. Ти не бива да слизаш от коня. Ще им кажеш, че искаш да я огледаш, за да си сигурен, че е истинската и щом хванеш кафеза, препускай обратно.

И това станало точно както рекла лисицата. Щом взел златната птица, принцесата се метнала на коня и те препуснали през обширната гора.

Дошла лисицата и замолила младежа:
– Моля те, убий ме и ми отрежи главата и краката.
Но той отказал, затова лисицата добавила:
– Е, щом е така, ще ти дам за последно един добър съвет – много се пази от две неща: недей да откупуваш плът от бесилка и не сядай на ръба на геран.
– Добре, това хич не е трудно за спазване! – засмял се момъкът.
След тези думи лисицата изчезнала в гората.

Момъкът продължил пътешествието с принцесата и скоро пристигнал в селото, където останали двамата му братя. Внезапно край тях се вдигнала голяма олелия. Той попитал хората какво става и те казали:
– Ще бесят двама разбойници.
Момъкът приближил ешафода и видял, че това са неговите братя. Двамата били извършили ужасни престъпления и пропилели всичкото си имане.
– Може ли да спася тези двамата? – попитал младежът.
– Не – отвърнали хората – освен ако не платиш за свободата на тези негодници.
Без да се двоуми, принцът платил колкото поискали. Освободили братята и всички заедно поели към дома.

Вървели, вървели и стигнали до мястото, където лисицата се появила на тримата за пръв път. Там било тъй прохладно и приятно, че по-големите братя предложили:
– Хайде да поседнем край онзи кладенец и да отпочинем малко. Може да хапнем, да пийнем…
– Добре – приел най-малкият брат.
Докато разговаряли, момъкът забравил напълно лисичия съвет и без да подозира нещо, седнал на ръба на кладенеца. А братята му го бутнали долу, взели принцесата, коня и птицата и се върнали у дома при краля.
– Всичко това сторихме сами и ти носим златната птица, златния кон вихрогон и чудно хубавата принцеса.
Всички с радост ги посрещнали, но конят отказал да яде, птицата спряла да пее, а принцесата плачела непрестанно.

През това време най-малкият брат бил на дъното на кладенеца. За късмет вътре вода нямало и макар че не си счупил ни краката, ни ръцете нямало как да излезе. Но ето че старата лисица се появила отново, скарала се, че не послушал съвета ѝ, защото иначе това нямало да се случи.

– При все това – рекла тя накрая – не мога да те зарежа. Хвани ми опашката и стискай здраво – и го измъкнала от герана.
Щом се озовал горе, тя казала:
– Братята ти сложиха стража и ако прекосиш границата на кралството, ще те погубят.
Затова принцът се преоблякъл като бедняк и тайно се промъкнал в кралския двор, без да го разпознаят. Едва пристъпил вътре и конят започнал да се храни, птицата да пее, а принцесата спряла да плаче и се засмяла. Момъкът се изправил пред краля, разкрил коварството на своите братя и подробно разказал кое как било станало. Кралските стражи хванали негодниците и сурово ги наказали. Принцът се оженил за чудно хубавата принцеса, а след смъртта на баща си наследил трона.

Минали много години. Един ден младият крал излязъл в гората да се разходи и срещнал старата лисица. Със сълзи на очи тя го замолила да я убие и да отреже главата и краката ѝ. Най-сетне той се съгласил и щом сторил това, тя в миг се превърнала в човек, който се оказал братът на прекрасната принцеса, който най-сетне се избавил от магията, с която бил омагьосан.