Звездните жълтици

Живяло някога малко момиче – и майка му, и баща му били умрели. Сирачето било толкова бедно, че нямало ни стая, където да живее, ни легло, където да спи. Накрая му останали само дрехите на гърба и резен хляб в ръката, даден от някоя милосърдна душа. Девойката била благочестива и добра и нали била сам-сама на света, тръгнала през полята, като се оставила в Божиите ръце.

Един бедняк я видял и се примолил:
– Дай ми нещо да ям, толкова съм гладен!
Тя му дала хляба си с думите:
– Господ да те благослови! – и продължила нататък.

После срещнала едно дете, което прошепнало:
– Премръзна ми главата, моля ти се, помогни ми да се стопля.
Тя си свалила шапката и сама я сложила на детската главичка.

По-нататък девойката срещнала друго дете, което нямало палтенце и цялото се тресяло от студ. Тя свалила своето и му го дала. Скоро ѝ поискали роклята, дала и нея.

Най-сетне влязла в гората. Мръквало, когато по пътя срещнала някой, който поискал и ризата ѝ. Благочестивото момиче си казало: „Наоколо е толкова тъмно, че няма кой да ме види. Защо да не я дам?“ Съблякла се и я дала.

И както стояла без нищичко, внезапно от небето се заронили звездици – посипали се златни талери край нея също като златен дъжд.

Едвам останала без ризка и се озовала в нова-новеничка дрешка от най-финния лен. Девойката събрала нападалите жълтици и живяла богато и честито до края на дните си.