Имало едно време бедна женица, която родила малко момченце, обвито с родилна ризка.
Не напразно хората ѝ викат късметлийска – на майката предрекли, че щом синът ѝ стане четиринайсетгодишен, ще се ожени за кралската дъщеря.
Скоро в градчето се отбил самият крал, ала бил предрешен като прост пътник, та никой не го разпознал. Владетелят поразпитал хората какво ново при тях и те рекли:
– Наскоро се роди момченце с късметлийска ризка. С каквото и да се захване, все ще му върви. Предрекоха му, че когато стане на четиринайсет години, ще вземе кралската дъщеря за жена.
Зло било сърцето на краля и щом чул предсказанието, направо кипнал от яд.
Отишъл право при родителите и им рекъл с мек гласец:
– Хорица бедни, дайте ми това детенце аз да го отгледам.
В началото родителите не били съгласни, но тогава странникът им предложил цяла купчина злато. Тогава те си рекли: „Момчето се роди с късмет и винаги ще му върви в живота.“ Та накрая склонили и дали детето.
Кралят пъхнал бебето в едно сандъче и препуснал напред. Когато стигнал до голяма пълноводна река, метнал сандъчето в дълбокото и си рекъл: „Спасих дъщеря си от несгоден жених“.
Но сандъчето не потънало, ами се понесло като корабче, без да влезе вътре и капчица вода.
Доплавало на две мили от кралската столица и се запряло в бента на една мелница. За късмет го забелязало мелничарското ратайче и бързо го извадило, защото решило, че вътре има съкровище. Вдигнало капака, но какво да види – хубаво момченце, здраво и весело. Ратайчето занесло находката на господарите си и понеже мелничарят и жена му нямали дете, възкликнали радостно:
– Бог ни го прати!
Те се грижели добре за детето, отгледали го с обич и то израснало достойно и добро момче.
Един ден кралят се отбил в мелницата, защото по пътя го застигнала буря. Докато чакал да спре проливният дъжд, видял момчето и попитал мелничаря дали това е неговият син.
– Не – отвърнал стопанинът. – Преди четиринайсет години го намерихме в едно сандъче – беше се запряло на бента. Моето ратайче го извади от водата.
Досетил се кралят, че това момче не е друго, а късметлийското бебе – същото, което преди години той самият бил хвърлил във водата. Затова рекъл:
– Добри хора, ще пратите ли сина си да занесе едно писмо на кралицата. За награда ще му дам две жълтици.
– Както е угодно на Негово Величество – отвърнал мелничарят и заръчал на момчето да се стяга за път.
През това време кралят написал писмо на кралицата със следната заповед:
„Момчето, което предаде това писмо,
незабавно да се убие и зарови.
Всичко да стане, преди да се върна.“
Момчето поело на път с писмото, но объркало пътя и вечерта се загубило в огромна гора. В тъмницата мярнало да мъждука светлинка, тръгнало натам и скоро излязло пред схлупена къщурка. Влязло вътре и заварило старица, седнала до огъня. Щом съзряла момчето, тя стреснато го попитала:
– Откъде си и къде отиваш, сине?
– Идвам от мелницата – отвърнало момчето – и отивам при кралицата, защото ѝ нося писмо. Загубих се в гората и искам да пренощувам тука.
– Ох – закършила ръце жената, – попаднал си в бърлогата на разбойници. Щом се върнат, ще те погубят.
– Да идва който ще – отвърнал младежът, – хич не ме е страх. Пък и съм тъй изморен, че нямам капка сила да продължа нататък.
И след тези думи той легнал на една пейка и дълбоко заспал.
Скоро разбойниците се върнали и ядовито попитали какво търси тоя хлапак в дома им.
– Ох – въздъхнала старицата, – невинна душица е той. Загубил се в гората и от съжаление го приютих. Носи писмо на кралицата.
Разбойниците измъкнали писмото, прочели го и разбрали, че щом момчето отиде в двореца, незабавно ще го убият. Коравосърдечните разбойници го съжалили и го оставили да се наспи спокойно на пейката. Скъсали кралското писмо и написали друго, в което ужким кралят нареждал щом момчето пристигне, незабавно да го оженят за принцесата. На сутринта, когато момчето се събудило, разбойниците дали писмото на младежа и му показали пътя.
Кралицата, когато прочела писмото, постъпила както пишело вътре. Вдигнала разкошна сватба и кралската дъщеря се оженила за късметлията. И тъй като момъкът бил хем много добър, хем много хубав, принцесата заживяла с него радостно и честито.
Минало време, върнал се кралят и видял, че предсказанието се е изпълнило – късметлийското бебе било женено за дъщеря му.
– Как стана това? – ахнал той. – В писмото бях заповядал нещо съвсем друго.
Кралицата измъкнала писмото и го накарала сам да види какво е написано. Владетелят го прочел и разбрал за размяната. Попитал младежа кой е заменил повереното му писмо и как е станало така, че е донесъл друго.
– Не знам – отвърнал той. – Може да са го сменили в нощта, когато нощувах в гората.
Кралят просъскал ядосано:
– Да знаеш, лесно няма да ти се размине! Който иска дъщеря ми, трябва да ми донесе три златни косъма от главата на дявола. Ако успееш, ще задържиш дъщеря ми.
Кралят се надявал, че така ще се отърве от бедняка завинаги. Но момъкът казал:
– Ще донеса златните косми, не се плаша от дяволи.
После се сбогувал и потеглил на път.
Пътят му минавал през голям град и на градската порта пазачът го попитал какъв занаят има и от какво разбира.
– От всичко – отвърнал късметлията.
– Значи можеш да ни помогнеш – зарадвал се пазачът. – Кажи ни защо фонтанът на пазарния площад, от който досега бликаше вино, пресъхна?
– Ще ви кажа – отвърнал момъкът. – Само почакайте да се върна.
Пътникът продължил нататък и стигнал до друг град. Там стражарят също го попитал какъв занаят има и от какво разбира.
– От всичко – отвърнал пътникът.
– Значи можеш да ни помогнеш! Кажи ни защо дървото, което доскоро раждаше златни ябълки, престана и дори не се разлиства?
– Ще ви кажа – отвърнал момъкът, – когато се върна.
Вървял, вървял, стигнал до огромна река, която трябвало да пресече. Лодкарят го попитал какъв занаят има и от какво разбира.
– От всичко разбирам – отвърнал младежът.
– Значи можеш да ми помогнеш. Кажи ми защо само аз трябва да превозвам напред-назад през реката пътниците, без да може някой да ме смени?
– Ще ти кажа – отвърнал младежът, – когато се върна.
Младежът пресякъл реката и видял входа за ада. Вътре било непрогледна тъмница и навред покрито със сажди. Дяволът не бил у дома си, само баба му седяла сама вътре на стар протрит стол.
– Какво искаш? – попитала тя, като изобщо не изглеждала злокобно.
– Искам три златни косъма от главата на дявола – отвърнал гостът. – Без тях не мога да задържа жена си.
– Не е малко това дето искаш. Щом дяволът се върне и те завари тука, ще се простиш с живота си. Остави всичко на мене. Ще видя как да ти помогна.
При тези думи тя го превърнала в мравка и му заръчала:
– Скрий се в гънките на полата ми. Там ще си на сигурно място.
– Добре – отвърнало момчето, – но искам да науча три неща: Защо фонтанът, от който блика вино, е пресъхнал и сега дори не тече вода? Защо дървото, което ражда златни ябълки, сега не ще дори да се разлисти? И защо лодкарят вечно трябва да прекарва пътниците през реката и никой не може да го замести?
– Това са трудни въпроси – отвърнала старицата, – но ти само стой мирно и внимателно слушай какво ще рече дяволът, щом му скъсам златните косми.
Свечерило се и дяволът се върнал вкъщи. Едва влязъл вътре и надушил, че въздухът не е чист.
– Тук смърди ужасно, смърди на човек! – провикнал се той. – Тук не е чисто.
Огледал се внимателно и започнал да претърсва всяко кътче, но нищичко не намерил. Тогава баба му го сгълчала:
– Тъкмо бях изчистила и подредила къщата, а ти я обърна с главата нагоре. Носът ти е пълен с човешко месо! Я по-добре седни да вечеряш.
Щом хапнал и пийнал, дяволът усетил умора, отпуснал глава в скута на баба си и я помолил малко да го попощи. Скоро заспал и захъркал могъщо. Тогава старицата хванала един златен косъм и го дръпнала здраво.
– Ух! – викнал дяволът. – Бабо, какво правиш?
– Сънувах лош сън – отвърнала тя. – В съня си съм дръпнала косъм от главата ти.
– Какво сънува?
– Сънувах площад с фонтан. Доскоро от фонтана е бликало вино, а сега не ще и вода да тече. Чудя се, защо е така?
– Ха, ако хората знаеха! – засмял се дяволът. – Под един камък в извора се е заселила тлъста жаба. Ако я убият, от фонтана пак ще бликне вино.
Бабата го погалила по главата и пак започнала да го пощи. Дяволът се унесъл и потънал в дълбок сън. Захъркал тъй здраво, че прозорците се затресли. Тогава тя дръпнала втори косъм от главата му.
– Бре! Бабо, какви ги вършиш? – ядосал се дяволът.
– Не се сърди – отвърнала тя. – Насън го направих.
– Какво ти се присъни?
– Присъни ми се, че в едно кралство има дърво, което ражда златни ябълки. Ама сега не ще дори да се разлисти. Чудя се, защо е така?
– Хах, ако хората знаеха! – засмял се дяволът. – В корените на дървото се е заселила мишка и ги гризе. Ако я убият, ябълката ще продължи да дава плод, но ако се забавят, дървото ще загине. Сега ме остави на мира с тези сънища. Ако още веднъж ме събудиш, ще получиш плесница.
Бабата го утешила с мили думи, погалила го и го попощила. Той пак потънал в дълбок сън и захъркал. За трети път тя хванала един косъм и здраво го дръпнала. Дяволът скочил на крака – а-ха да ѝ се нахвърли. Но тя го утешила и накрая въздъхнала:
– Кой няма кошмари!
Дяволът бил любопитен и веднага попитал:
– Какво сънува сега?
– Един лодкар се оплака в съня ми, че все прекарва напред-назад хората и не може да си намери отмяна. Чудя се, къде бърка?
– А, знам го тоя глупак! – подсмихнал се дяволът. – Щом някой дойде и поиска да го прекара, трябва само да му подаде веслото. Тогава новодошлият ще стане лодкар, а той самият ще е свободен.
Бабата вече имала три златни косъма от главата на дявола и понеже научила отговорите на трите трудни въпроса, оставила внука си на мира да се наспи чак до сутринта.
Щом дяволът излязъл, старицата извадила мравката изпод гънките на полата си и върнала човешкия облик на късметлията.
– Ето ти трите златни косъма – рекла тя, – а отговорите на трите въпроса чу сам.
– Да – отвърнал момъкът. – Добре ги чух и всичко запомних.
– Е, с каквото можах, ти помогнах. – Върви си сега по живо по здраво.
Момъкът благодарил на старицата за помощта и излязъл от ада, радостен, че се е справил с всичко.
Пристигнал до брега на реката и лодкарят веднага поискал да научи как да се освободи.
– Прекарай ме оттатък – рекъл късметлията, – и ще ти кажа как да си намериш отмяна.
Щом стъпил на другия бряг, момъкът повторил думите на дявола:
– Ако някой те помоли да го прекараш оттатък, ти му дай веслото и завинаги ще си свободен.
Момъкът продължил пътя си и в града с оголялото дърво стражарят пожелал да чуе отговора. Пътникът повторил чутото от дявола:
– Убийте мишката, дето гризе корените на ябълката и дървото ще се съвземе. Ако се забавите, златната ябълка ще загине.
Стражарят поблагодарил на момъка и за награда му дал две магарета, натоварени със злато.
Когато момъкът пристигнал в града с пресъхналия фонтан, повторил на градския пазач думите на дявола:
– В извора под един камък има тлъста жаба. Намерете я и я убийте. Тогава от фонтана пак ще бликне вино.
Пазачът благодарил на момъка и за награда му дал две магарета, натоварени със злато.
Най-сетне късметлията пристигнал у дома при жена си. Когато го видяла жив и здрав и разбрала, че е успял, тя много се зарадвала. Момъкът занесъл на краля каквото поискал – трите златни косъма от главата на дявола. Владетелят видял и четирите магарета, претоварени със злато. Останал много доволен и рекъл:
– Сега всички условия са изпълнени и може да задържиш дъщеря ми. Но зетко, я ми кажи, откъде взе толкова злато? Това е огромно богатство!
– Пресякох една река – отвърнал кралският зет – и оттам го събрах. Вместо с пясък, брегът там е осеян със злато.
– Мога ли и аз да си събера? – попитал кралят нетърпеливо.
– Стига да искаш! – възкликнал младежът. – На реката има лодкар, който ще те закара отсреща и ще си напълниш торбите.
Хукнал омразният крал през глава към реката.
Скоро пристигнал и поискал да го откарат на отсрещния бряг. Лодкарят го качил на лодката и щом стигнали брега, подал веслото на краля и ловко скочил на брега. А кралят останал да прекарва напред-назад хората като наказание за греховете си.
– Лошият крал още ли е лодкар?
– Че как иначе?! Никой досега не е взел веслото от ръцете му.
КРЕДИТ: По „Der Teufel mit den drei goldenen Haaren“ – Jacob Grimm, Wilhelm Grimm; ИЛЮСТРАЦИИ: Nonny Hogrogian, 1983г.; ПРЕРАЗКАЗ: Л.Петкова, © prikazki.eu 2026г,;
