Басни & Истории за животни

Таралеж и заек

Препоръчва се за възраст над 5 год.
4мин
чете се за

В една лятна утрин слънцето царствено поело нагоре по небето, а цъфналите слънчогледи заобръщали към него големите си очи. Сутрешния вятър тихо милвал зрелите жита и цялата земя се радвала. Радвал се и таралежът.

Той стоял доволен пред вратата на своята къщурка, гледал наоколо и си подсвирквал весела песничка.
– Ще се поразходя да нагледам как расте ряпата – казал си накрая.

„Ще се поразходя да нагледам ряпата.“

Ряпата растяла наблизо и цялото ежково семейство често, често си похапвало от нея. Таралежът затворил вратата и се запътил нататък.

Вървял през полето и ето – насреща му заекът. Той също бил тръгнал по работа – искал да види как расте зелето.

Таралежко поздравил любезно заека и му казал:
– Добро утро, съседе! Как си?
– Добро утро, таралежко, добре съм, а ти как си? Накъде си се запътил?
– Рекох да се поразходя – усмихнато отвърнал таралежът.
– Да се поразходиш ли! – възкликнал заекът и започнал да се смее. – Че твоите крака стават ли за разходка?

Таралежко се ядосал от подигравката на заека.

Таралежко се ядосал на подигравката на заека. Той винаги се сърдел, ако някой заговори за краката му, защото на всички таралежи те са къси и криви по рождение.
– Мислиш, че краката ти са по-добри от моите, така ли? – възразил той на заека.
– Така ми се струва!
– Ха! Не се знае! – отвърнал таралежко. – Обзалагам се, че ако се надбягваме, аз ще победя.
– Ти? С тези криви крака! О-хо, имаш да вземаш.
– Да, да, драги ми съседе, ще те победя!
– Добре – щом е така, да опитаме – казал гордо заека.
– Добре, аз съм готов.
– И аз съм готов.

Таралежко се замислил.
– Какво мислиш? – попитал заекът.
– Я почакай, съседе – рекъл таралежът. – Това състезание не е толкова спешно. Аз още нищо не съм хапнал. Искам да се върна вкъщи да закуся и след половин час съм на твое разположение.
Заекът се съгласил. Таралежко поел към дома си.

Вървял по пътя и си мислел: „Заекът се надява на дългите си крака, но аз ще го надхитря. Той е много горд, ала е глупав и сега ще си намери майстора.“

Жена му тъкмо къпела таралежчетата.

Таралежът се върнал у дома. Жена му тъкмо къпела таралежчетата.
– Слушай, жено, обличай се бързо и тръгвай с мене.
– Защо? Какво има? – попитала тя.
– Обзаложих се със заека, че ще го надбягам. Трябва да ми помогнеш.
– Божке! – ахнала таралежката. – Полудял ли си, какво? Неговите крака са дълги и бързи, а твоите къси и криви.
– На него са му бързи краката, а на мене – умът! – отвърнал таралежът. – Ти прави каквото ти казвам и не се бой. Хайде да вървим.

„Ти прави каквото ти казвам, и не се бой. Хайде да вървим.“

По пътя таралежът ѝ рекъл:
– Слушай сега. Ще влезем тихо в зелевата градина. Ти ще се скриеш в единия край и ще мълчиш. Щом заекът дойде при теб, ще изскочиш и ще викнеш: „Охо, чак сега ли пристигаш? Аз откога съм тук!“ Заекът няма да те разпознае и ще реши, че съм аз.

Щом пристигнали в градината, таралежът показал на жена си къде да се скрие, и отишъл при заека.
– Е? – подканил го заекът. – Започваме ли?
– Добре – съгласил се спокойно таралежът.
– Хайде!

Те застанали един до друг. Заекът подал команда:
– Едно, две, три! – и хукнал бърз като вятър.
Таралежът направил две-три крачки и полегнал в една бразда.

Когато заекът пристигнал в края на градината, насреща му изскочила таралежката и извикала:
– Ехе, чак сега ли пристигаш? Аз откога съм тук!
Заекът помислил, че вижда таралежът и възкликнал учудено:
– Как е възможно! Ти да ме победиш! Не, не вярвам – хайде пак да се надбягваме.
– Добре, да се надбягваме – съгласила се таралежката.

Заекът подал отново команда и с всички сили хукнал обратно. Таралежката дори не помръднала.

Когато заекът пристигнал в другия край на градината, таралежът изскочил пред него и казал:
– Ехе, чак сега ли пристигаш? Аз откога съм тук!
– Възможно ли е това – смаял се заекът. – Не, не вярвам! Да се надбягваме пак.
– Съседе, щом искаш, можем сто пъти да се надбягваме – засмял се таралежът.

Заекът тичал още няколко пъти, но ставало все едно и също – таралежът винаги пристигал преди него и му се присмивал.

Най-после заекът капнал от умора и се предал. А таралежът извикал таралежката и двамата развеселени се прибрали у дома. Оттогава ни един заек не желае да се надбягва с таралеж.

ИЛЮСТРАЦИИ: G. Süs., 1878, Rijks Museum

prikazki.eu