Басни & Истории за животни

Таралеж и заек

Препоръчва се за възраст над 5 год.
4мин
чете се за

През една лятна утрин слънцето поело царствено нагоре по небето. Цъфналите слънчогледи започнали да обръщат към него големите си очи. Утринният вятър тихо милвал зрелите жита и цялата земя се радвала. Радвал се и таралежът.

Той стоял доволен пред вратата на колибката си, гледал наоколо и си тананикал весела песничка.
– Добре е да отида да видя, как расте ряпата – казал си най-после.

„Добре е да отида да видя, как расте ряпата.“

Ряпата растяла близо до колибката му и той с цялото си семейство обичал често да си хапва от нея.
Таралежко затворил вратата и се запътил нататък.

Вървял през полето и що да види – насреща му заек. Заекът също бил излязъл по работа. Той пък искал да провери как расте зелето.

Таралежко поздравил любезно заека и му казал:
– Добро утро, съседе! Как си?
– Добро утро, таралежко, добре съм, а ти как си? Къде така?
– Рекох да се поразходя – отговорил усмихнато таралежът.
– Да се разхождаш ли! – възкликнал заекът и започнал да се смее. – Нима ти имаш крака за разходка?

Таралежко се ядосал от подигравката на заека.

Таралежко се ядосал от подигравката на заека. Той винаги се сърдел, ако някой заговори за крачетата му, защото те са къси и криви по рождение.
– Ти мислиш, че твоите крака са по-добри от моите, а? – възразил той на заека.
– Така ми се струва!
– Ха! Не се знае! – забелязал таралежко. – Обзалагам се, че ако се надбягваме, аз ще те преваря.
– Ти? С твоите криви крачка! Охо, имаш да вземаш.
– Да, да, драги ми съседе, ще те надбягам!
– Добре – като е така, да пробваме – казал гордо заека.
– Добре, аз съм готов.
– И аз съм готов.

Таралежко се замислил.
– Какво мислиш? – попитал заека.
– Я почакай малко, съседе – рекъл таралежът. – Работата не е толкова спешна. Аз още нищо не съм хапнал. Искам да отида вкъщи да закуся и след половин час съм на твое разположение.
Заекът се съгласил. Таралежко поел към дома си.

Вървял по пътя и си мислел: „Заекът се надява на своите дълги крака, но аз ще го надхитря. Той много се надува, но е глупав и затова ще си намери майстора.“

Жена му тъкмо къпела таралежчетата.

Таралежът се върнал вкъщи. Жена му тъкмо къпела таралежчетата.
– Слушай жено, обличай се скоро и ела с мене.
– Защо? Какво има? – попитала тя.
– Обзаложих се със заека, че в надбягване ще го преваря. Сега ти трябва да ми помогнеш.
– Боже мой! – викнала таралежката. – Полудял ли си, или какво? Неговите крака са дълги и бързи, а твоите къси и криви.
– На него са му бързи краката, а на мен умът ми е бърз – отвърнал таралежът. – Ти прави каквото ти кажа и не се бой. Хайде да вървим.

„Ти прави каквото ти кажа, и не се бой. Хайде да вървим.

Излезли от дома, а по пътя таралежът ѝ рекъл:
– Слушай какво ще ти кажа. Ще влезем тихо в градината със зелето. Ти ще се скриеш добре в единия край и ще мълчиш. Щом заекът дойде при теб, ще скочиш и ще викнеш: „Охо, чак сега ли идеш? Аз откога съм тук!“ Заекът няма да те разпознае и ще помисли, че съм аз.

Щом пристигнали в градината, таралежът показал на жена си къде да се скрие, и отишъл при заека.
– Е? – подканил го заекът. – Почваме ли?
– Добре – съгласил се спокойно таралежа.
– Хайде!

Те застанали един до друг. Заекът подал команда:
– Едно, две, три! – и хукнал бързо като вятър.
Таралежът направил две три крачки и легнал в браздата.

Когато заекът пристигнал до края на градината, насреща му изскочила таралежката и извикала:
– Ехе, сега ли идеш? Аз откога съм тук!
Заекът помислил, че вижда таралежа и казал учудено:
– Възможно ли е това! Ти да ме надбягаш! Не, не вярвам – хайде още веднъж да се надбягваме.
– Добре – да се надбягваме – съгласила се таралежката.

Заекът пак подал команда и се впуснал с всички сили обратно. Таралежката дори и не помръднала.
Когато заекът пристигнал в началото на градината, таралежът изскочил и казал:
– Ехе, сега ли идеш? Аз откога съм тук!
– Възможно ли е това – удивил се пак заека. – Не, не вярвам! Да се надбягваме отново.
– Ако искаш, може още сто пъти да се надбягваме, съседе – рекъл таралежът.

Заекът се надбягвал още няколко пъти, и все едно и също ставало – таралежът винаги пристигал преди него и му се присмивал.

Най-после заекът капнал от умора и се предал. А таралежът викнал таралежката и развеселени се прибрали вкъщи. Оттогава ни един заек не желае да се надбягва с таралеж.

ИЛЮСТРАЦИИ: G. Süs., 1878, Rijks Museum

prikazki.eu