Вълшебни приказки

Златната гъска

7мин
чете се за

Имало едно време един баща с трима сина. Всички викали на най-малкия Глупчо – мразели го и не пропускали възможност да му се подиграят или присмеят.

Веднъж най-големият брат решил да иде в гората за дърва. Преди да тръгне, майката му приготвила вкусен сладкиш и бутилка вино, за да не остане гладен и жаден.

Когато влязъл в гората, момъкът срещнал дребен възрастен човек с посивели коси.

Старецът го поздравил с "Добър ден" и помолил:
– Дай ми малко от сладкиша, който носиш в торбата и ми позволи да пийна глътка вино. Толкова съм гладен и жаден.
Но умникът отговорил:
– Я се махай от очите ми! Ако ти дам сладкиш и вино, за мене няма да остане, – после отминал дребния човек и продължил нататък.

Но щом започнал да сече още първото дърво, замахнал накриво и брадвата ударила ръката му.

Наложило се да се върне у дома и да превърже раната. Така дребният човек му отмъстил.

После средният брат тръгнал за дърва в гората и майка му приготвила, също като на най-големия, вкусен сладкиш и бутилка вино.

Дребният стар човек пак се появил и пак помолил за мъничко сладкиш и глътка вино. Но средният брат веднага отказал:
– Да се махаш от очите ми! Колкото ти дам, толкова ще изгубя, – и отминал нататък. Но и този път наказанието не закъсняло. Два пъти ударил едно дърво, но на третия път брадвата се отплеснала и го ударила по крака тъй лошо, че трябвало да го отнесат на ръце у дома.

Тогава Глупчо рекъл:
– Татко, нека аз да ида в гората за дърва.
Но бащата не бил съгласен:
– Братята ти добре се подредиха, а ти не разбираш нищо от сечене на дърва и най-добре изобщо да не опитваш.
Но момчето не спирало да моли и накрая бащата казал:
– Ех добре, щом искаш – отиди. Опитът скоро ще те поучи.

И на него майката приготвила сладкиш, но го замесила с вода и опекла в пепелта, а за пиене му дала шише вкиснала бира.

Когато момъкът влязъл в гората, дребничкия посивял човек го поздравил и казал:
– Дай ми парче от сладкиша и глътка бира. Аз съм ужасно гладен и жаден.
Глупчо отвърнал:
– Имам само един сладкиш, изпечен в пепел и бутилка вкиснала бира, но ако нямаш нищо против, хайде да седнем и похапнем заедно.
Седнали двамата, но когато Глупчо извадил храната, тя се превърнала в разкошен сладкиш, а киселата бира станала на чудно вино.

Похапнали и пийнали заедно и когато свършили, човечецът рекъл:
– Имаш толкова добро сърце и с радост подели каквото имаш. Затова сега ще те даря с добър късмет. Виждаш ли хей там дърво? Отсечи го и в корените му ще откриеш нещо.

След тези думи старият човечец се сбогувал и си тръгнал, а момъкът отсякъл дървото и в коренището намерил една гъска със златни пера. Глупчо я вдигнал и я понесъл към близкия хан, където искал да пренощува.

Ханджията имал три дъщери. Щом видели гъската, ги загризало ужасно любопитство да разберат що за птица е това. Всяка копнеела да си отскубне златно  перо.

Най-голямата сестра си рекла: „Все ще дойде сгоден случай да си отскубна едно перо.“ И в мига, в който Глупчо излязъл, тя сграбчила гъската за крилото. Но ръката ѝ здраво залепнала там!
Скоро пристигнала втората сестра, защото и тя много искала златно перо. Но щом докоснала сестра си, на мига и тя се залепила. Най-сетне дошла и третата сестра. Щом я видели, двете се развикали:
– За твое добро, стой от нас настрани!

Но тя не разбрала защо двете я карат да стои настрани и си помислила: „Щом те са хванали гъската, защо аз да не мога?“ Скочила напред, но докоснала средната сестра. И тя се залепила здраво и колкото да и се дърпала, не могла да се откъсне.

Та така и трите трябвало да пренощуват до гъската.

На следващата утрин Глупчо взел гъската под мишница и тръгнал, без да го е грижа за залепените момичета, които тичали след гъската.

Те подтичвали след него, ха наляво, ха надясно – накъдето момъкът си изберял.

Насред полето пасторът ги срещнал и щом видял цялата процесия, извикал:
– Как не ви е срам, момичета! Защо сте хукнали след този млад човек? Я веднага го пуснете! – и при тези думи, той дръпнал най-малката сестра за ръката.

Щом я докоснал и той здраво се залепил. Сега трябвало да тича с тях.

Насред пътя ги срещнал клисарят и видял как пастора тича подир момичета.

Толкова се изумил, че извикал:
– Хей! Господин пасторе, къде отивате? Забравихте ли – днес имаме кръщене? – и след тези думи хванал пастора за дрехата, но на мига и той се залепил. Сега петимата тичали един след друг.

По пътя се задали двама ратаи, които се връщали от нивите с мотики на рамо. С отчаян вик пасторът ги помолил да ги освободят. Но щом докоснали клисаря и ратаите се залепили. Вече подир Глупчо и гъската подтичвали седмина.

Пристигнали в града, където управлявал един крал. Той имал дъщеря, която непрекъснато седяла сериозна и никой не можел да я разсмее. Ето защо кралят обявил, че онзи, който разсмее дъщеря му, ще я вземе за жена.

Щом Глупчо научил новината, се явил с гъската и цялата си свита пред принцесата, а когато тя видяла седмината да подтичват един след друг, избухнала в бурен смях. Смеела се, смеела се и не можела да се спре.

поискал ръката ѝ, но кралят не го харесал за зет и започнал да измисля всякакви условия. Накрая обявил, че момъкът трябва да намери човек, който може да изпие цяла изба с вино.

Глупчо веднага се сетил за дребния стар човек, който навярно щял да му помогне. Отишъл в гората и там, където отсякъл дървото, видял да седи един човек, който изглеждал ужасно нещастен.

Глупчо го попитал каква беда го е сполетяла.
– Тежка жажда ме мъчи, – отвърнал мъжът, – и не мога да я утоля. Не понасям студена вода. Изпих каца вино, но колко е това за жаден човек?
– Щом е така, аз мога да ти помогна, – отвърнал Глупчо. – Ела с мен и ще останеш доволен.

Той го завел в кралската изба, човекът веднага седнал до най-голямата бъчва и пил, пил, пил… та до вечерта пресушил цялата изба.

Глупчо отново поискал да се ожени за принцесата, но кралят не искал този прост момък, когото всички наричали Глупчо, да му стане зет и поставил ново условие – да доведе някой, който може да изяде цяла планина хляб.

Глупчо не губил време в мислене, а направо отишъл в гората. Там на същото място, както преди, седял човек, който здраво стягал корема си с колан и изглеждал ужасно нещастен. Той рекъл:
– Изядох една фурна хляб, но колко е това за един гладен човек? Толкова съм гладен, че трябва да се стягам с колан, за да не умра от глад.

Щом чул това, Глупчо много се зарадвал и рекъл:
– Тогава ставай веднага и тръгвай с мен. Ще ти дам достатъчно хляб, за да потушиш глада.

Момъкът завел гладника при краля, който през това време издал заповед да се събере всичкото жито в кралството и да се изпече хляб. Мъжът от гората се заел с огромната купчина и само за ден планина от хляб изчезнала.

За трети път Глупчо поискал кралската дъщеря,. Този път кралят поискал кораб, който може да плава и по вода и по земя.
– Ако доплаваш с този кораб, – рекъл той, – ще получиш веднага дъщеря ми за жена.

Глупчо пак се върнал в гората и там видял дребния човек, с когото споделил своя сладкиш.
– Пих заради тебе вино, ядох заради тебе хляб, а сега ще ти дам и този кораб. Правя всичко това за теб, защото беше толкова добър с мен.

После дал на Глупчо кораб, който се движел и по вода и по земя. Щом кралят го видял, не можел вече да му откаже дъщеря си. Вдигнали богата сватба, а когато кралят умрял, Глупчо се качил на трона и живял дълго и честито с жена си.

КРЕДИТ: The Golden Goose, Grimm Brothers – The Golden Goose Book – L.Leslie Brooke, 1905, ПРЕВОД от английски език Лорета Петкова ©prikazki.eu 2021, КОРИЦА & ИЛЮСТРАЦИИ: L.Leslie Brooke.

Всичкитворби