Вълшебни приказки

Пепеляшка

Препоръчва се за възраст над 5 год.
12мин
чете се за

Съпругата на един богат човек се разболяла и щом усетила, че краят наближава, извикала своята единствена дъщеря до смъртния си одър и рекла:
– Скъпо дете, винаги бъди благочестива и добра. Тогава добрия Бог ще те закриля, а аз ще бдя от небесата и ще бъда винаги до теб. – След тези думи тя затворила очи и издъхнала.

Всеки ден момичето ходело и плачело на майчиния гроб. Не забравила и майчината клетва и останала благочестива и добра. Когато зимата дошла, застлала с бялата си дреха гроба, а когато пролетта се завърнала, слънцето я вдигнало и мъжът си довел нова жена.

Тази жена дошла в къщата с двете си дъщери. Те били белолики и красиви, но с черни, зли сърца. Скоро настанали ужасно тежки времена за бедното сираче.
– Защо тази тъпа гъска седи с нас в гостната? – казали те. – Ако иска да яде от хляба ни, трябва да си го заслужи. Да върви в кухнята и да ни прислужва!

Те ѝ взели хубавите рокли, навлекли я в стара сива дреха и я обули в дървени обувки.
– Вижте само гордата принцеса! Леле, как се е нагиздила! – викали и се присмивали двете, докато я влачели към кухнята.

Там я накарали да върши най-тежката домакинска работа от сутринта до вечерта, да става преди зората, да пали огън, да готви и пере. Освен това сестрите правели всичко, каквото успеят да се сетят, за да я оскърбят. Забавлявали се за нейна сметка, разсипвали грах и леща в пепелта, а и я принуждавали да седне и отново да ги събере. Вечер била съсипана от работа, но за нея нямало легло. Вместо в легло, тя спяла на земята до огнището в пепелта. И понеже винаги изглеждала прашна и изпоцапана, я нарекли Пепеляшка.

Един ден бащата тръгнал на панаир и попитал доведените дъщери какво искат да им донесе:
– Красиви рокли! – казала едната.
– Перли и бижута! – поискала другата.
– А ти, Пепеляшке, – рекъл той, – ти какво искаш?
– Татко, счупи ми първото клонче, което закачи шапката ти по пътя за дома.

И така, той купил хубави премени, перли и украшения за двете доведени дъщери. На връщане към дома, докато яздел през зеления гъсталак, едно лесково клонче се закачило и му съборило шапката. Тогава той счупил клончето и го прибрал. Когато се върнал у дома, дал на доведените дъщери нещата, които му поискали, а на Пепеляшка – клончето леска.

Пепеляшка му благодарила, отишла на гроба на майка си и го засадила. После плакала тъй много, че сълзите се затъркаляли надолу и напоили клончето. То пораснало и станало красиво дърво.

Пепеляшка ходела при дървото три пъти на ден – там се молела и плачела. Бяла птица долитала и кацала на клоните и всеки път каквото и да поискало момичето, птицата изпълнявала желанието.

Един ден кралят обявил, че организира тържество, което щяло да продължи три дни. Всички хубави момичета от близо и далеч били поканени, а синът му щял да си избере измежду тях жена. Щом двете доведени сестри научили, че са поканени, много се въодушевили.

Веднага извикали Пепеляшка и заповядали:
– Среши косите ни. Лъсни обувките и ни стегни корсетите. Отиваме на тържеството в кралския палат.

Пепеляшка смирено се захванала за работа, но заплакала, защото и на нея ѝ се искало да иде да танцува. Помолила мащехата си да ѝ разреши.
– Ти ли, Пепеляшке? – рекла тя. – Ти цялата си в прах и мръсотия и въпреки това ще ми вървиш на тържеството? Та ти нямаш ни дрехи, ни обувки – ама искаш танцуваш!
Но Пепеляшка продължавала да настоява и накрая мащехата рекла:
– Изсипала съм леща в пепелта. Ако я събереш за два часа, може да дойдеш с нас.

Момичето излязло през задната врата в градината и извикало:
– Вие добрички гълъби и гургулички, и всички други птички горе в небесата, долетете и ми помогнете:

Здравите зрънца в паничката,
лошите да клъвне птичката.

Два бели гълъба влетели през прозореца на кухнята, после гургулиците и накрая всички птички от небето долетели – запърхали с криле и накацали в пепелта. Гълъбите закимали с главици и започнали клъв, клъв клъв. После другите птици поели подир тях – клъв, клъв клъв.

Скоро събрали всички хубави зрънца в паницата.

Скоро събрали всички хубави зрънца в паницата. Не изтекъл дори час – приключили и литнали навън.

Изпълнено с радост, момичето занесло купата на мащехата, като си мислело, че ще му позволят да иде с тях на тържеството.
Но мащехата казала:
– Не, Пепеляшке, ти нямаш дрехи и не умееш да танцуваш. Всички ще ти се присмиват.

Пепеляшка започнала да плаче и тогава мащехата рекла:
– Ще ти позволя да дойдеш ако изчистиш две паници леща за един час, но си мислела: „Тя никога няма да успее“.

Момичето излязло през задната врата в градината и викнало:
– Вие добрички гълъби и гургулички, и всички други птички горе в небесата, долетете и ми помогнете да събера:

Здравите зрънца в паничката,
лошите да клъвне птичката.

Два бели гълъба влетели през прозореца на кухнята, после гургулиците и накрая всички птици от небето долетели – запърхали с криле и накацали в пепелта. Гълъбите закимали с главици и започнали клъв, клъв клъв. После другите птици се присъединили към тях – клъв, клъв клъв. Скоро събрали всички хубави зрънца в паницата. Преди да мине половин час, приключили и всички излетели пак навън.

Зарадвано, момичето занесло паницата на мащехата като мислело, че този път ще му позволи да иде с тях на тържеството.

Но мащехата казала:
– Няма смисъл. Ти няма да дойдеш с нас защото нямаш дрехи и не можеш да танцуваш. Само ще ни посрамиш.
След тези думи, обърнала гръб на Пепеляшка и забързала след двете си горделиви дъщери.

Щом останала сама, Пепеляшка отишла на гроба на майка си до леската и извикала:

Люшкай се дръвче и затрепти,
В злато и сребро ме премени!

Тозчас птицата отгоре пуснала златна рокля и сребърни пантофки, обшити с коприна и сърма. Тя бързо се облякла и отишла на тържеството.

Мащехата и доведените ѝ сестри не я познали. Те я взели за принцеса, дошла от чуждите страни, защото изглеждала омайно хубава в златната си рокля. Не им хрумнало за миг дори, че може да е Пепеляшка, защото мислели, че си седи до огнището и събира лещата от пепелта.

Принцът я посрещнал, взел я за ръка и затанцували. След това не пожелал да танцува с никоя друга. Той не пуснал ръката ѝ, и ако някой приближел да я кани на танц, му казвал:
– Тя танцува с мен.

Пепеляшка танцувала до вечерта и накрая пожелала да се прибира у дома. Но принцът казал:
– Ще те придружа, – защото искал да узнае къде живее прекрасната девойка. Но по пътя тя му се изплъзнала и се скрила в гълъбарника. Принцът изчакал да се прибере баща ѝ и му рекъл, че непозната девойка се скрила в гълъбарника. Възрастният мъж си помислил: „Възможно ли е да е Пепеляшка?“

После донесъл брадва и кирка, разбил гълъбарника, но вътре нямало никой. Когато се прибрали вкъщи, Пепеляшка лежала в пепелта, облечена в мръсните си дрехи. Мъждива газена лампа горяла над огнището. Пепеляшка бързо била изскочила от задната страна на гълъбарника и се втурнала към леската. Там съблякла красивите си дрехи и ги положила на гроба, а птицата ги отнесла. После, облечена в сивата си рокля, се върнала до пепелището в кухнята.

На следващия ден тържеството продължило. Щом мащехата с доведените ѝ сестри заминали, Пепеляшка отишла при леската и рекла:

Люшкай се дръвче и затрепти,
В злато и сребро ме премени!

Тогава птицата пуснала още по-прекрасна рокля от предишната. Когато Пепеляшка се появила на тържеството в новата премяна, всички ахнали при красотата ѝ. Принцът я очаквал да пристигне, хванал я за ръката и танцувал единствено с нея. Идвали и други да я канят, но той веднага ги отпращал с думите:
– Тя танцува с мен.

Настъпила вечерта и тя поискала да се прибира. Принцът я последвал, защото искал да узнае къде живее. Но тя побягнала и бързо се шмугнала в градината зад къщата. Там имало високо хубаво дърво, отрупано с прекрасни круши. Тя се покатерила чевръсто като катеричка и принцът не успял да разбере къде се дянала. Почакал, докато се прибере бащата и му рекъл:
– Непознатата девойка ми се изплъзна и ми се стори, че се покатери на крушата.

Бащата си помислил: „Може ли да е Пепеляшка?“ Донесъл брадва и отсякъл дървото, но там нямало никой. Когато влезли в кухнята, заварили Пепеляшка да лежи в пепелта както обикновено. Тя била скочила от другата страна на дървото, оставила красивата рокля на птицата в леската и облякла отново сивата си дреха.

На третия ден, когато нейните родители и доведени сестри заминали, Пепеляшка отново отишла до гроба на майка си и казала на дървото:

Люшкай се дръвче и затрепти,
В злато и сребро ме премени!

Тогава птицата ѝ пуснала най-хубавата дреха, която някой някога бил виждал, а пантофките били от чисто злато. Когато тя пристигнала на тържеството, всички толкова се изумили, че не знаели какво да кажат. Принцът танцувал единствено с нея и всеки път, когато някой я поканел да танцуват, той го отпращал с думите:
– Тя танцува с мен.

Когато вечерта дошла, Пепеляшка пожелала да се прибере. Принцът се опитал да я придружи, но тя побягнала тъй бързо, че той не можал да я последва. Но този път принцът се опитал да я надхитри. Бил заповядал цялото стълбище да се намаже със смола. Докато Пепеляшка тичала надолу, лявата пантовка ѝ залепнала в смолата. Принцът се навел и я вдигнал – била малка и изящна, цялата от чисто злато.

На следващата утрин, той отишъл при бащата и му рекъл:
– Ще взема за жена онази, на чийто крак приляга златната обувка.

Щом чули тези думи, двете сестри ужасно се зарадвали, защото имали хубави крака. По-голямата взела златната обувка и заедно с майка си влязла в стаята си да я премери. Не могла да пъхне големия си крак, защото златната пантофка била твърде малка. Тогава майка ѝ подала един нож и казала:
– Отрежи големия си пръст. Станеш ли веднъж кралица, няма нужда да ходиш пеша.

Сестрата отрязала големия си пръст, но въпреки това едвам успяла да напъха крака си в обувката. Преглътнала болката и се представила на принца. Той я качил на коня си като своя годеница и препуснали към двореца. Но пътят минавал покрай гроба. Там, на леската, били кацнали два гълъба, които изгукали с човешки глас:

Гу-гу-гук, клъв-клъв-клъв!
От обувката ѝ капе кръв.
Обувката е много тясна,
а годеница – несвястна.

Тогава принцът погледнал крака на лъжливата си годеница и видял как тече кръвта. Обърнал коня си и върнал момичето обратно. Там казал, че тя не е истинската годеница и трябва другата сестра да пробва обувката. На свой ред по-малката сестра влязла в стаята си. Почти успяла да навре крака си в пантофката, но петата ѝ била много широка. Веднага майка ѝ подала ножа и рекла:
– Отрежи парче от петата си. Станеш ли кралица, няма нужда да ходиш пеша.

По-малката сестра отрязала парче от петата и напъхала крака си в обувката. Преглътнала болката и се представила на принца. Той я качил на коня като своя годеница и препуснали към палата. Когато минавали покрай леската, двата гълъба били кацнали на нея и изгукали с човешки глас:

Гу-гу-гук, клъв-клъв-клъв!
От обувката ѝ капе кръв.
обувката е много тясна,
а годеница – несвястна.

Принцът погледнал към крака на измамната си годеница и видял как шурти кръв от обувката, а белият ѝ чорап бил изцапан целия в червено. Тогава обърнал коня си и я върнал обратно.
– И тази не е истинската, – казал той. – Нямате ли друга дъщеря?
– Нямаме, – казал бащата. – Остана само недодяланата малка Пепеляшка – дъщеря ми от предишната жена, но тя изобщо не става за Ваша годеница.
Принцът поискал да я извикат, но мащехата възразила:
– Ох, не, тя е твърде мръсна. Тя не е за гледане.

Ала принцът настоявал и се наложило да извикат Пепеляшка. Преди да влезе, тя хубаво измила ръцете и лицето си. Поклонила се дълбоко на принца, а той ѝ връчил златната пантофка. Тя седнала на един стол, извадила краче от дървената си обувка и го мушнала в пантофката – прилегнала ѝ съвсем точно.

Ето я и истинската годеница!

Когато се изправила пред принца и я погледнал в лице, той познал красивата девойка, която танцувала с него. Изпълнен с радост, той извикал:
– Ето я и истинската годеница!

Мащехата и двете дъщери се ужасили и пребледнели целите от яд. А принцът качил на коня си Пепеляшка и препуснал към палата. Когато минавали покрай леската, двата бели гълъба изгукали:

Гу-гу-гук, клъв-клъв-клъв!
От обувката не капе кръв,
обувката не ѝ е тясна,
а годеница – прекрасна!

После гълъбите се спуснали надолу и кацнали на раменете на Пепеляшка – единият отдясно, другият отляво и си останали там.

На сватбата на Пепеляшка, двете доведени сестри дошли, защото искали да спечелят нейното благоволение и да се облажат от богатството ѝ. Когато младоженците тръгнали към църквата, голямата сестра застанала от дясната им страна, а малката от лявата, но гълъбите изкълвали на всяка по едно око. На излизане от църквата голямата сестра била отляво, а малката отдясно и тогава гълъбите изкълвали на всяка и другото око. И така, заради коварството си и измамите, те били наказани със слепота до края на живота си.

КРЕДИТ: Children’s and Household Tales, 1857 – Cinderella, Jacob & Wilhelm Grimm, ПРЕВОД: от английски Лорета Петкова – ©prikazki.eu 2020, КОРИЦА: Пепеляшка и птиците, 1868 – English School, ИЛЮСТРАЦИИ: Märchenbuch1919

prikazki.eu