Хайнц Мързеливеца

Хайнц бил голям мързеливец и макар че единствената му работа била да пасе една коза, щом се върнел вечер у дома, непрестанно въздишал:
– Тежко бреме е легнало на раменете ми. Тежко е година след година, чак до късна есен, да пасеш коза. Де да можех денем поне малко да дремна! Ама не, трябва все да внимаваш да не изгризе добичето някоя млада фиданка, да не скочи през оградата в градината или, не дай си Боже, да избяга!

После сядал да събере мисли – чудел се и се маел как да се отърве от непосилното бреме. Дълго време чуденките му били напразни, ала веднъж най-сетне му просветнало:
– Ей, сетих се какво ще направя. Ще взема за жена дебелата Трине. Нали и тя има коза, може да пасе и нейната, и моята, та да не се мъча повече.

Надигнал се Хайнц, размърдал морните си крайници, пресякъл улицата (поне не било далече) до дома, където живеели родителите на дебелата Трине, и поискал ръката на тяхната работлива и достойна дъщеря. Родителите хич и не се чудили – търкулнало се гърнето, намерило си похлупака, рекли си те и приели.

Дебелата Трине станала съпруга на Хайнц и започнала да пасе двете кози. Ден подир ден Хайнц добре си прекарвал – нямало никаква нужда да си почива освен от собствения си мързел. Понякога даже и той излизал с жена си. Тогава казвал:
– Да ти кажа, след ден като този почивката повечко ми се услажда, иначе вкусът ѝ се губи.

Ама и дебелата Трине не била по-малко мързелива от мъжа си.
– Хайнц, миличък – рекла тя един ден, – защо да усложняваме безсмислено дните си и да пилеем най-хубавите си години? Я по-добре да дадем на комшиите двете кози, дето всяка сутрин смущават съня ни с тяхното блеене, пък в замяна да поискаме един пчелен кошер? Ще го сложим зад къщата на слънце и хич няма да се тормозим повече. Пчелите не щат нито грижи, нито да се извеждат на паша. Сами си хвърчат, сами си намират дома и сами събират мед, без да има нужда да им работим.
– Ей, жено, приказваш като същински мъдрец – смаял се Хайнц. – Ей сегинка ще предложа размяната на съседите. На всичкото отгоре медът хем е по-вкусен, хем по-засища от млякото, хем не се разваля с години.

Съседите с радост приели размяната. Пчелите от сутрин до мрак неуморно летели навътре-навън и пълнели питите със сладък мед. Наесен Хайнц успял да извади цяло гърне. Качили гърнето на една полица в спалнята и понеже се страхували някой да не го отмъкне или да не се намъкне вътре мишка, Трине донесла една здрава лесковица и я оставила до леглото, за да ѝ е под ръка и, ако се наложи, без да става, да прогони неканените гости.

Хайнц Мързеливеца хич не обичал да става преди обяд.
– Ранобудниците – повтарял той често – пропиляват своите дарби.

Веднъж, докато насред бял ден се изтягал в леглото да отпочине от дългия сън, Хайнц подхвърлил на жена си:
– Жените обичат да си подслаждат и май ти често бъркаш в медеца. Дали не е по-добре, преди да си го излапала, да го сменим за една гъска с малки гъсенца?
– Ама не и преди да си родим детенце, че да ги пасе – отвърнала Трине. – Да не мислиш, че ще търча подир малките гъсета да пилея сили нахалост?!
– А ти да не мислиш, че детето ще се грижи за гъските? Сегашните деца не са послушни. Правят каквото си искат, защото се мислят за по-умни от родителите си, точно като онова ратайче, дето го бяха пратили да търси кравата, а то хукна да гони косовете.
– Ооо – разлютила се Трине, – бая ще си изпати оня, дето не прави каквото съм казала! Ще взема една сопа и хубаво ще му нашаря кожата с нея. Хайнц, ти само гледай – провикнала се дебеланата и във възбудата си грабнала лесковицата за пъдене на мишки. – Гледай само как ще го подредя!
И така развъртяла сопата, че за проклетия закачила гърнето с меда над кревата. То се бухнало в стената, разбило се на парчета и всичкия мед се разлял по пода.
– Ей къде лежи сега нашата гъската с малките гъсета – рекъл Хайнц. – Поне няма нужда някой да ги наглежда. Добре че гърнето не падна върху главата ми. Имаме всички основания да сме доволни от съдбата.

За късмет в този миг зърнал едно чирепче с малко мед по него, протегнал се да го вземе и рекъл зарадван:
– Ех, жено, да се насладим на останалото, пък после да си починем от стреса. Все едно, че…
– Прав си – пресякла го Трине. – Всяко нещо с времето си. Нали знаеш как викнали охлюва на сватба, стегнал се той и пристигнал баш за кръщенето. Спънал се пред къщата, претърколил се през оградата и си рекъл: „Ей го на, бързата кучка слепи ги ражда“.

Prikazki.eu е дар от хора като вас за българските деца – малки и пораснали. Ако четенето ви е донесло радост и знание, ви приканваме да станете част от вълшебния ни дар.

Помогнете както можете – с дарение или споделяне!

СПОДЕЛИ