Жабата принц или Железния Хайнрих

В прастари времена, когато желанията на всички се сбъдвали, живял един крал, който имал все хубави дъщери, но най-малката била такава красавица, че дори слънцето, видяло всичко на света, се смайвало от хубостта ѝ всеки път, щом я огрявало.

Близо до кралския дворец се простирала обширна мрачна гора и там под една липа имало хладен кладенец. Когато времето било горещо, кралската дъщеря идвала и присядала на ръба му. Ако времето ѝ вървяло бавно, тя изваждала една златна топка, подхвърляла я нагоре и я хващала – това била любимата ѝ игра.

Но един ден вместо да падне в ръцете ѝ, златната топка се ударила в ръба на кладенеца и цамбурнала вътре. Принцесата с очите си видяла как потъва най-любимата ѝ играчка, но кладенецът бил дълбок, тъй дълбок, че дъното не се виждало. Разплакала се хубавицата – плакала и плакала толкова много, сякаш нямало да спре никога. Насред нейните ридания се чул глас:
– Принцесо, защо тъй жално плачеш? Тези твои сълзи ще размекнат дори камък!
Тя се огледала да види кой говори, но пред нея имало само един тлъст жабок – грозната му глава стърчала над водата.
– О, ти ли си, жабуране? – отвърнала тя. – Плача, защото златната ми топка падна в кладенеца.

– Какво толкова, спри да плачеш – успокоил я жабокът. – Ако извадя златната топка, ти какво ще ми дадеш в замяна?
– Каквото щеш, драги жабчо – отвърнала тя, – която моя рокля пожелаеш, перлите или скъпоценностите ми, даже златната корона на главата ми.
– Тези твои дрехи, перли или скъпоценности, че и твоята златна корона не ми трябват – отвърнала жабата. – Но ако ме обикнеш и ме вземеш за другар в игрите си, ако позволиш да сядам до тебе на трапезата, да се храня от твоята чиния, да пия от твоята чаша и да спя в леглото ти, ако ми обещаеш всичко това, ще се гмурна в дълбокия кладенец и ще извадя златната ти топка.
– О, да! Обещавам всичко което пожелаеш, стига да ми върнеш златната топка! – заявила въодушевено принцесата, но наум си помислила: „Що за глупости са това! Сякаш може да направи нещо друго, освен да кисне във водата и да квака с другите жаби. Как може жаба да ти бъде приятел?!”

А жабокът, като чул нейното обещание, потопил глава във водата и се гмурнал надълбоко. Скоро изплувал със златната топка в уста и я пуснал на тревата. Щом кралската дъщеря видяла любимата си играчка, скокнала от радост, грабнала я и побягнала.
– Спри, спри! – развикал се жабокът. – Трябва и мене да вземеш. Аз не мога да тичам бързо като тебе!
Ала нямало никаква полза от това крякане, защото тя изобщо не слушала. Втурнала се към двореца и съвсем скоро забравила клетия жабок, който трябвало да се върне пак в кладенеца.

На следващата вечер, когато кралската дъщеря седяла с краля и целия кралски двор на трапезата и похапвала от златната си чиния, отвън по мраморното стълбище се разнесло странно „цапа-тапа, цапа-тапа“, после се почукало на вратата и един глас извикал:
– Принцесо, пусни ме да вляза!
Тя изтичала да види кой я вика, но когато отворила вратата, видяла пред себе си жабока.

Хлопнала бързо вратата и си седнала на мястото, много разтревожена. Кралят забелязал как бързо тупа сърцето ѝ и попитал:
– Дъще, какво те уплаши? Да не би зад вратата да стои великан, който иска да те отмъкне?
– Не, не! – изохкала тя. – Не е великан, а гнусен жабок.
– И какво иска? – попитал кралят.
– Ах, скъпи татко – заразказвала тя, – вчера бях при кладенеца и както си подхвърлях златната топка, тя падна във водата. Разплаках се и тогава този жабок се показа и обеща да ми я върне, ако се съглася да бъде мой придружител. Но аз не предполагах, че може да излезе от водата и да се появи тук. Сега е пред вратата и иска да дойде при мен.
В този миг всички чули второ почукване и някой извикал:
– Отвори вратата, малка принцесо! Ти си ми длъжница и трябва да спазиш своите обещания, които вчера ми даде, там до водата.

– Обещанията, трябва да се изпълняват – заявил твърдо кралят. – Пусни го да влезе.
Девойката отишла и отворила вратата, а жабокът заподскачал по петите ѝ към нейното място. Спрял до стола и извикал:
– Вдигни ме да седна до тебе.
Тя се престорила, че не го чува, но накрая кралят ѝ наредил да го направи. Жабокът се настанил на стола, после поискал да се качи и на масата. Щом се озовал там, рекъл:
– Сега прибутай по-наблизо своята златна чиния, за да ядем заедно.

Тя сторила и това, но всички забелязали огромното ѝ нежелание. Жабокът похапвал с наслада, а тя едва преглъщала залците си.
– Добре се наядох – рекъл по едно време жабокът – и понеже съм уморен, трябва да ме занесеш в стаята си и да оправиш коприненото си легло, за да си легна.

При тези думи принцесата се разплакала, защото разбрала, че студеният жабок няма никакво намерение да се откаже от полученото обещание да спи в хубавото ѝ чисто легло. Сега вече кралят се ядосал и казал:
– Щом си обещала нещо, когато си била в нужда, сега трябва да го изпълниш.

И така, принцесата вдигнала жабока с два пръста, качила го горе и го сложила в един ъгъл. Когато си легнала да спи, той се промъкнал до леглото и казал:
– Уморен съм и искам да спя, точно както и ти. Или ме вдигни на леглото, или ще кажа на баща ти.
В миг я обзел такъв бяс, че го грабнала и с все сила го метнала към стената и извикала:
– Ще млъкнеш ли сега, ужасна жабо!
Но щом тупнала на земята, ужасната жаба се превърнал в красив принц с омайни очи.

И сега дойде ред да ви кажа, че по волята на баща ѝ, кралят, двамата станали съпруг и съпруга. Принцът разказал на жена си как една зла вещица така го омагьосала, че никой друг освен нея да не може да го освободи от магията.

Дошло време принцът да отведе своята прекрасна съпруга в бащиното си кралство. Пристигнала каляска с конски впряг от осем коня, украсени с бели пера и сбруи от злато. Отзад на каляската стоял придворният слуга на младия принц, верният Хайнрих. Когато господарят му бил омагьосан, той бил обзет от такива болки и страдания, че се наложило да му стегнат сърцето с три железни обръча, за да не се пръсне от мъка. Верният Хайнрих спрял каляската пред двореца и помогнал на младоженците да влязат. После и той се качил отзад, изпълнен от радост, че господарят му е спасен и поели напред.

След малко принцът чул как нещо отзад изтрещяло, обърнал се и извикал:
– Хайнрих, колелото се счупи!
– Не беше колелото! Строши се първият обръч, с който стегнаха сърцето ми, за да олекне болката ми по тебе, мой принце!

Още два пъти изтрещял същия звук и още два пъти принцът помислил, че колелото се чупи, но това били другите два обръча, стегнати около сърцето на верния Хайнрих, защото най-сетне болката била стихнала и сега преливал от щастие.