Вълшебни приказки

Седемте гарвана

4мин
чете се за

Имало едно време едно семейство със седем деца – всички момчета. Бащата много искал да имат момиче и след дълги години на чакане най-сетне жена му казала, че отново очаква дете. Родило се момиченце, но горкото бебе било толкова дребно и хилаво, че те решили да не губят време и веднага да го кръстят у дома да не би да умре.

Бащата изпратил момчетата за вода, но всяко от децата искало първо да гребне в кладенеца, сборичкали се и делвата паднала на дъното. Всички много се изплашили, че баща им ще се кара. Стояли и не знаели какво да правят – никой не се решавал да се прибере у дома. И наистина – бащата тъй много се ядосал, че в гнева си извикал:
– Тези безбожни момчета пак са се заплеснали в игра! На гарвани да се превърнат заради това!

Едва изрекъл тези думи и чул плясък на криле над главата си.

Едва изрекъл тези думи и чул плясък на криле над главата си. Погледнал нагоре и видял седем черни като въглени гарвани да летят насам-натам. Така родителите загубили седемте си сина заради проклятието. Те не можели да върнат назад думите си, колкото и много да скърбели за седмината си сина. Дъщеричката им останала единствена – тя се променила, растяла здрава и силна и от ден на ден ставала все по-красива.

Дълго време тя не знаела, че има братя, но един ден чула хората да говорят, че е виновна за нещастието на братята си. Тогава отишла при родителите си и ги попитала, имала ли е братя и къде са те сега?

Те не могли повече да крият тайната. Разказали ѝ всичко, като я уверили, че няма никаква вина за съдбата на момчетата. Но каквото и да говорели, девойката не можела да се успокои, постоянно се упреквала и накрая решила да намери и освободи братята си. Тайно напуснала дома си, като взела само мъничко храна, вода, едно столче, за да си почива и пръстена на майка си.

Вървяла, вървяла и най-сетне стигнала накрай света. Искала да пита Слънцето дали знае нещо за момчетата, ала то било така горещо и се опитало да я изгори.

Слънцето било така горещо и се опитало да я изгори.

Бързо избягало момичето и отишло при Луната, но тя се показала зла и студена – опитала се да го изяде.

Луната се оказала зла и студена – опитала се да я изяде.

Тя избягала и отишла при звездичките, които били добри и всяка стояла на отделно столче. Зорницата станала, подала ѝ еднa пилешка костица и рекла:
– Без това кокалче, не можеш да отвориш стъклената планина, а твоите братя са там.

Зорницата ѝ дала еднa пилешка костица.

Момичето взело костта, завило я в кърпичка и се отправило към Стъклената планина. Портата била заключена.

Портата на Стъклената планина била заключена.

Тя разгърнала кърпичката, за да извади костта, но там нямало нищо. Какво да прави сега? Тогава с едно ножче девойката отрязала малкия си пръст и отворила вратата.

Като влязла вътре, срещнала едно джудже, което я попитало:
– Кого търсиш, мило дете?
– Търся моите братя, седемте гарвани.
– Те не са вкъщи, но ако искаш да ги изчакаш, влез вътре.

Джуджето въвело момичето в гостната. На масата стояли поднесени седем златни чинийки и седем чашки. Сестричката хапнала по един залък от всяка паничка, пийнала пo глътка от всяка чашка, а в последната пуснала пръстена на майка си. После се скрила.

Скоро се чул шум и пляскане на криле. Гарваните долетели, потърсили чинийките и чашките си и веднага се развикали един през друг:
– Кой е ял от чинийката ми? Кой е пил от чашката ми?
– Това е сторено от човешка уста!
А когато най-малкият брат изпил чашката си, отвътре се изтърколил пръстенът.
Той познал майчиния пръстен и рекъл:
– Господи, ако сестра ни е тук, ние сме избавени!

Боже, ние сме избавени!

Щом сестра им чула това, излязла и на мига гарваните се превърнали в хора. Започнали да се прегръщат и целуват и радостни тръгнали към дома.

Седемте гарвани, в.Славейче, бр.2 1939, РЕДАКЦИЯ: Л.Петкова, ИЛЮСТРАЦИИ: Oskar Herrfurth (1862-1934)

Всичкитворби