Без да има капчица вина, един обущар така обеднял, че нищичко не му останало освен парче кожа колкото за чифт обувки. Привечер той ги скроил, а на сутринта се канел да ги ушие. И понеже бил с чиста съвест, човекът кротко си легнал и заспал.
Рано на другия ден си казал сутрешната молитва и тъкмо да се захване за работа, когато на масата пред себе си съзрял двете обувки напълно готови. Толкова се смаял, че изгубил и ума и дума. Вдигнал обувките да ги огледа – изкусно направени, без ни един сбъркан бод – направо майсторска работа.
Скоро в работилничката влязъл купувач и толкова харесал обувките, че платил повече, отколкото стрували. С припечеленото обущарят успял да купи кожа за два чифта обувки. Вечерта ги скроил и оставил парчетата на масата. Щял да ги ушие на сутринта с пресни сили. Но нямало нужда, защото когато се събудил, обувките били готови.
Пристигнали купувачи, които платили толкова много, че с парите купил кожа за четири чифта. На сутринта заварил обувките готови. И така, ден след ден, каквото скроявал вечерта, сутринта заварвал готово. Скоро човекът спечелил толкова пари, че забогатял.
Една вечер, малко преди Коледа, както всеки ден, обущарят скроил всички обувки и бил готов да си ляга, когато предложил на жена си:
– Защо не останем нощес будни, та да видим кой ни помага?
Жената с радост приела. Запалила свещта и двамата се скрили зад дрехите, увесени в ъгъла на стаята и зачакали.
Точно в полунощ пристигнали две хубавки голи момченца. Седнали на обущарската маса и се заловили за работа.
Грабнали скроените парчета и започнали да шият тъй бързо и изкусно с малките си пръстчета, че смаяният обущар не можел очи да отмести от тях. Дребосъците не спрели, докато не свършили всичко, подредили готовите обувки на масата и хоп – изчезнали.
На сутринта жената предложила:
– Благодарение на тези две дребосъчета забогатяхме и е редно да им се отблагодарим някак си. Горките, ходят чисто голи и студуват. Знаеш ли какво? Аз ще им ушия ризки, палтенца и панталонки, ще им оплета и по чифт топли чорапки. През това време ти им направи обувчици.
– Така да е! – зарадвал се обущарят.
До вечерта съпрузите били готови и, вместо скроените кожи, на масата оставили подаръците. После се скрили да наблюдават какво ще сторят дребосъците.
Точно в полунощ те дотичали и а-ха да се захванат за работа, но вместо скроените обувки, на масата видели хубавите дрешки. Стъписали се в началото се, но после направо полудели от радост. Бързо се облекли, обули новите обувчици и запели:
Двама сме напети другари –
хей-хоп, вече не сме обущари!
Заскачали и затанцували из цялата стая по столове и пейки. Накрая, скок-подскок, изнизали се през вратата. Никога повече не се върнали, но обущарят преживявал добре и с каквото се захванел, все му вървяло.
КРЕДИТ: „The elves and the shoemaker (Die Wichtelmänner)“, 1812г. – Братя Грим; ИЛЮСТРАЦИИ: неизв.художник; КОРИЦА: Katrin Brandt; ПРЕВОД: Л.Петкова © prikazki.eu 2024г.;
