Враната намерила късче сирене и кацнала на едно дърво да си хапне. Видяла я лисицата.
Дошла под дървото и рекла:
– Врано, вранчице, колко си хубава! Какви лъскави черни пера имаш А какъв ли пък ти е сладък гласецът! 3апей, миличка, да те послушам!
Полъгала се враната от ласкавите думи на лисицата, отворила човка и гракнала:
– Га, га-га-а…
Сиренето паднало от устата ѝ.
Лисицата го грабнала и избягала.
КРЕДИТ: Врана и лисица, Елин Пелин – народна приказка, Буквар за първи клас, 1958; ИЛЮСТРАЦИЯ: Мира и Иван Йовчеви – Буквар за първи клас, 1958
