Битови приказки

Страшното приключение на едно пиленце

2мин
чете се за

Веднъж едно пиленце се отдели от квачката, провря се през плета и излезе на ливадата. То беше мъничко, пухкаво, скоро излюпено и съвсем неопитно.

Но беше страшно любопитно. То искаше да научи какво има оттатък оградата на двора и докъде се простира земята. Искаше да узнае какво нещо е реката, чийто шум чуваше, искаше да види къде летят лястовичките, откъде идат свраките и какво нещо е полето, за което чуваше да говорят прасетата.

И ето го, че се намери на ливадата. Каква зеленина! Какви хубави цветя! Слънцето тъй радостно свети. Ами откъде иде тая чудна сладка музика? Бедното пиленце не беше чувало нищо за щурчето. Ами това страшно крякане?… Какво е това?

Пиленцето радостно записука и тръгна да се разхожда из ливадата.

Но веднага насреща му се изпречи един зелен дългокрак скакалец. Той беше извел на разходка своята млада годеница-пеперудка. Пилето се спря и изтръпна от страх.

Скакалецът се уплаши повече от него, но не изгуби кураж. Той извади сабя, размаха я срещу уплашеното пиле и се развика:
– Стой! Назад! Да не си направило и крачка напред, че ще ти изпия кръвчицата!
– Моля ти се, моля ти се, мили, непознати господине! Смили се, не ме убивай! – едвам успя да каже пилето и побягна назад.

То намери майка си, но беше толкова разплакано и развълнувано, че в началото не можа да ѝ разкаже какво му се е случило.
– Кажи на мама, какво има, защо си уплашено? – разпитваше го нежно майка му.
Пиленцето се поуспокои малко и отговори:
– Ах, мамо, мамо! Щях да загина!
– Как, от кого?… Какво срещна?
– Орел, голям проклет орел искаше да ме погуби.

Бедното немирно пиленце! То нищо не разбираше от живота.

КРЕДИТ: Приказката е публикувана неподписано във в.Чавче, бр. 16 1914 г., Илюстрацията от текста е от същия брой на вестничето. КОРИЦА: Старинна картичка, 1902

Всичкитворби