Кацна бръмбар на трънка
и захвана да бръмка;
заслуша го мушица
със примряла душица,
слуша, слуша – полетя,
буйно хоро завъртя.
Надойдоха комари,
все ергени, все стари,
погледаха играта,
хареса им мухата.
Пусти стари ергени –
всекиму се дожени!…
Кога слънце залезе,
кавга страшна излезе,
задрънчаха ножове,
затрещяха колове;
дочу паяк кавгата,
затрептя му душата,
тънка мрежа нарами
и на лов се накани.
Видя бръмбар от трънка:
– Паяк, паяк! – забрънка –
Уплаши се мушица –
тая малка душица, –
остави си играта
и забягна в гората.
А комари вилнеят,
бой се бият, кръв леят.
Никой от тях не сети
как се паяк там вести,
тънка мрежа долови –
до един ги излови.
КРЕДИТ: „Кацна бръмбар на трънка“ – Елин Пелин;
