Жабокът.
Керо, Керо, жабо стара,
Що се гушиш във шавара?
Жабата.
По дълбоко, бре жабоко,
Иде щърк Крък!
Иде щърк!
Квак, квок,
Скоро скрий се дърт жабок!
Жабокът.
Квак, квак,
Умря вече наший враг,
Умря щъркът дългокрак!
По селата веч не трака
Човка дълга.
В шаварляка
Веч не цапат дълги крака!
Квак!
Ти не крий се, хитра жаба,
Не плаши се като баба.
Жабата.
Квак, квак!
По-напреде ми не каза
Да си ням!…
Мъжо бре,
С какво да го поменем –
Наший враг, що умря?
Жабетата.
Вряк, вряк,
С качамак!
Вряк,
С качамак!
КРЕДИТ: Стихотворението „Разговор на жабите“ на Елин пелин е отпечатано в „Пенкини картинки“, кн.3, 1904; КОРИЦА: Charles Bennett, 1864;