Дядовата ръкавичка

Тръгнал дядо за Златица,
Но си изгубил ръкавица.
Там играла по поляна
Малка мишчица гризана,
Ръкавичката видяла
И на топличко се свряла…

Ей го, морен и подплашен
Тича Заю от горица,
Спира го на пътя прашен
Дядовата ръкавица.
– Кой на топло там се гуши?-
Пита Заю дългоуши…
– Аз съм мъничка гризана,
Кой си ти, та страх ме хвана?
– Аз съм Зайче боязливо –
Каза Заю предпазливо. –
В тая топла ръкавица
Мир дали ще се намери
За мойта плахичка душица?
– Влез, самичка ми е скучно –
Рече гризла благозвучно.

Подир малко иде Лиса,
(То без нея де ли бива!)
На сред пътя се курдиса
И лукаво се подсмива.
– Кой е в тая ръкавичка? –
Пита хитрата кумичка.
– Мишка мъничка гризлива
Тук на топло си почива,
Заю-баю Средногорски,
Скрит от лоши думи хорски.
Ами ваша милост кой е,
И защо ни безпокои?
– Аз съм златната Лисица
И желая да се стопля
Във вашта чудна ръкавица!
– Влез, макар че сме мнозина,
Но нали си ни роднина.

Тръгна Вълчо от гората
По спешна работа в селата.
Спира се на пътя прашен
Гладен, настървен и страшен.
Ръкавичката съглежда
Да подуши се навежда.
Но съглежда я че шава
И запитва той тогава:
– Чия подплашена душица
Крий се в тая ръкавица?
– Тук на топло си почива
Мишка мъничка гризлива,
Заю-баю Средногорски,
Скрит от лоши думи хорски,
Още нашата кумица –
Златокожата Лисица.
Ами ваша милост кой е
И защо ни безпокои?
– Аз съм Вълчо от Балкана –
Гост желая да ви стана!…
– Влез, макар че сме мнозина,
Но и ти си наш роднина.

Подир малко всичките усещат
Как земята разлюлява…
Едра рошава мецана,
В ръкавицата надникна
И юнашки се провикна:
– Чия подплашена душица
Крий се в тая ръкавица?
– Тук на топло си почива
Малка мишчица гризлива,
Заю-баю Средногорски,
Скрит от лоши думи хорски,
Още нашата кумица –
Златокожата Лисица,
Кумчо Вълчо от Балкана,
Ни гостува по покана.
Ами ваша милост кой е,
И защо ни безпокои?
– Аз съм рошава Мецана –
Гост желая да ви стана.
– Влез макар че сме мнозина,
Но нали си ни роднина.

Сбрали се другарски,
Разположили се царски
В ръкавичката на друма
И отворили си дума.
Скоро дядо от Златица
Се завърна да потърси
Свойта топла ръкавица,
Че ако не я намери –
Баба ще се начумери…
Крачи и подкашля притеснено,
На сред пътя той се спира
И душата му примира,
Сърчицето му се разтреперва.
Гледа, гледа и не вярва:
Ръкавицата му шава,
Миша главица се подава,
И опашка от лисица,
И парченце от ушенце,
Едно късче кожух мечи,
Светят остри зъби нечии.
– Какво мислиш, бре човече –
Дядо сам си рече
И ръкавите запретна,
И в каруцата ги метна…

Вечерта дома го срещна
Неговата баба стара
И видя голямо чудо:
Дядо лов с колата кара
И засмян дори до уши,
Той лулата важно пуши…