Качил се чичо Пейо на кобилата си и тръгнал за града. Пътят му минавал между градините и над главата му се надвесвали клони, отрупани с узрели череши.
Спрял кобилката си чичо Пейо, опрял краката на стремената, поизправил се малко и почнал да бере. Бере, яде, бере, яде и си мисли:
„Както съм сега, да има някой да каже на кобилката: «дий!» – ще падна да се пребия.“
Както си мислил чичо Пейо, тъй, без да иска, изплеснал му се езикът и казал:
– Дий!
Кобилката тръгнала и чичо Пейо се намерил на земята.
КРЕДИТ: Приказката „Чичо Пейо“ на Елин пелин е публикувана през 1908, КОРИЦА: Etudes de fleurs et de fruits, t. 13 (1820)
