Меденият Иванчо

Вкъщи нямаше никой. Иванчо отвори долапа, взе паницата с меда, намаза си едно голямо парче хляб и излезе да го изяде на скришно.

Тяхната къща беше накрай селото. Зад нея имаше ливади, зад ливадите – гора, зад гората – гора, и зад гората – пак гора. Иванчо тръгна към гората, като ядеше медения хляб. Но колкото и да ядеше, хлябът не се свършваше а ставаше по-голям и по-голям. И Иванчо все вървеше и все ядеше.
– Докато не изям тоя хляб – казваше си той. – няма да се върна вкъщи.
Отведнъж пред Иванчо изскочи зайче.
– Иванчо, Иванчо!
– Какво, Зайо?
– Дай малко хлебец.
– Не давам.
– Дай, че ще ти го взема насила.
– Баща ми е ловец, има пушка, що гърми като топ: ще гръмне, ще те убие.
3айчето се уплаши и побягна.

Иванчо пак тръгна и пак заяде медения хляб. Ето ти и Мецана.
– Иванчо. Иванчо!
– Какво, Мецано?
– Дай ми малко хляб, че ще те изям.
– Баща ми е ловец, има пушка, що гърми като топ: ще гръмне, ще те убие.
Мечката се уплаши, духна и побягна.

Иванчо пак тръгна. Макар че го достраша, но хлябът се недояден стоеше. Той лапаше бързо и вървеше. Ето ти и Вълчо.
– Иванчо, Иванчо!
– Какво, Вълчо?
– Дай ми малко меден хляб или ще те изям.
– Ще ме изядеш ли? Баща ми е ловец, има пушка, що гърми като топ: ще гръмне и ще те убие.
Вълчо подви опашка и беж да го няма.

Иванчо пак върви и пак яде. Ето ти и Кума Лиса.
– Иванчо, Иванчо!
– Какво, Лисо?
– Дай ми малко меден хляб да нося на лисичетата си или ще те изям.
– Ще ме изядеш ли? Баща ми е ловец, има пушка, що гърми като топ: ще гръмне и ще те убие.
Лиса подви опашка, наведе глава и офейка.

Гледа Иванчо, хлябът по-голям станал.
– Ще вървя, докато го изям.
Ето ти едно врабче.
– Иванчо, Иванчо!
– Какво, Врабчо?
-Дай ми една медена трошица или ще ти изкълва окото.
– Баща ми е ловец, има пушка, що гърми като топ. Ще гръмне и ще те убие.
– Баща ти няма пушка, аз го познавам. Той кърпи обуща и няма време да ходи на лов.

Врабчо викна високо. Чу Мецана, рече „бау“, чу Вълчо, рече „ау“, чу Лисана, рече „кяу“, чу 3айо, рече „яу“ – цялата гора гръмна. И отведнъж около Иванчо изскочиха и Зайо, и Мецана, и Вълчо, и Лиса. Иванчо търти да бяга, те търтиха след него.
– Или медения хляб, или ще те изядем!
– Олеле – завика Иванчо, – няма ли кой да ме отърве?

Отведнъж отнейде долетя една малка пчела.
– Какво има, Иванчо?
– Загинах си, пчелице, спаси ме!
3азумтя пчелата, разлюти се:
– Чакай да ви науча. Тоя мед аз за Иванчо съм събирала, а вие искате да му го изядете!
И почна пчелицата да жили кого де свари: 3айо по ухото, Меца по челото, Лиса по опашката, Вълчо по езика.

Разбягаха се зверовете кой накъде види. Иванчо бе спасен.
– Откъде взе тоя мед? – попита го пчелата.
– Откраднах го от долапа.
– Зъм – рече пчелата, – задето крадеш, ето и на тебе!
Тя се залепи на омацаната Иванчова буза и го жилна хубаво. Иванчо се върна тичешком назад. Бузата му бе отекла като цял самун хляб.