– Мари, кумице Лисано,
де си ранила тъй рано?
– Ходихме, Вълчо, с децата
грозде да зобим в лозята.
– Мари, кумице Хитрано,
рухото ти е съдрано.
– Миткал си, Вълчо, в тъмите,
та ти не видят очите.
– Мари, Лисанке устата,
де ти остаха децата?
– Пратих ги, Вълчо, с пъдаря
да поразгледат пазаря.
– Лисано, майка юнашка,
защо си днес без опашка?
– Скрих я зарана в долапа,
да я росата не цапа.
