Една сутрин малката мравка излезе да търси храна.
„Ще дойде зима – каза си тя. – Земята ще се покрие с лед и сняг. Какво ще си намеря за ядене тогава? Трябва отсега да си натрупам храна за зимата, когато ще бъде студено.”
Но не измина много път и ето че срещна една баба, която викаше с пълен глас.
– Защо викаш, бабо? – попита малката мравка.
– Как да не викам? – рече бабата. – Мишките изяждат всичкото жито в хамбара ми, една стара лисица отвлича всичките ми кокошки, а един голям вълк разкъсва всичките ми агнета.
– Но защо, бабо, не изловиш мишките? Защо не убиеш лисицата и вълка?
– Как да направя това? – рече бабата. – Когато котката влезе в хамбара, мишките се скриват в дупките си. Пък и не се лъжат да влязат в капана, който им слагам всяка вечер. Лисицата прескача в двора ми само нощно време, а пък вълкът е по-силен от мене.
– Ако ми дадеш една торба жито, аз ще те спася от мишките, от лисицата и от вълка – каза мравката.
– Ти ли ще убиеш мишките, лисицата и вълка? – извика учудено бабата. – Как може една малка мравка да направи това?
– Знам как – рече мравката. – Ще ми дадеш ли една торба жито, ако го направя?
– О, малка мравке – рече бабата, – не една, а две торби жито ще ти дам, ако ми направиш това добро.
Като се спазари, мравката занесе в ливадата, която беше зад хамбара на бабата, няколко бучки сирене. После влезе в хамбара и извика:
– Мишки, мишки! В ливадата зад хамбара има чудесно сирене. Какво стоите тук?
– Благодарим ти, мравке, че ни каза това! – отговориха мишките и се завтекоха всички навън към ливадата.
Тогава мравката бързо отиде при котката и ѝ каза:
– Како Мацо, всичките мишки от хамбара са сега отвън в ливадата. Иди по-скоро да ги изядеш!
– Тъй ли? – рече котката. – Ела да видиш как ще ги изловя! – и се втурна към ливадата.
Когато малката мравка стигна до ливадата, котката беше вече издушила всичките мишки и те лежаха натъркаляни по земята. Тогава мравката отиде при бабата и рече:
– Мишките няма вече да ти ядат житото. Ела да ги видиш.
Бабата отиде в ливадата и като видя натъркаляните по земята мишки, рече:
– Благодаря ти много, малка мравке! Но как ще убиеш лисицата и вълка?
– Почакай и ще видиш – отговори и мравката.
Тогава тя отиде към гората, дето живееше старата лисица.
– Кума Лисо! Кума Лисо! – извика мравката, като стигна в гората. – Има една чудесна тлъста кокошка в ливадата.
Мравката веднага се затича да намери кучето. И щом го намери, извика:
– Тичай скоро в ливадата зад хамбара! Там има една лисица.
– Бау-бау! – извика кучето. – Сега ще ида да я хвана! – и бързо се спусна към ливадата.
Когато малката мравка пристигна в ливадата, лисицата лежеше там, удушена от кучето.
Тогава тя отиде при бабата и рече:
– Бабо, няма вече да се боиш от лисицата. Ела да я видиш.
– Колко съм ти благодарна, добра мравке! – рече бабата зарадвана, щом видя лисицата неподвижна на земята. – Но как ще ме спасиш от големия вълк? Той е страшно силен!
– Почакай и ще видиш – каза мравката.
И тя веднага отиде при ямата, дето спеше вълкът.
– Кумчо Вълчо – извика тя, – има едно тлъсто агне в ливадата зад хамбара. Какво спиш тук!
И вълкът се втурна към ливадата. Но там мравката бе оставила кучето да го чака. Когато вълкът пристигна в ливадата, то се хвърли върху него и го удуши.
А малката мравка пак отиде при бабата.
– Ела да видиш вълка – рече тя. – И от него вече няма да се плашиш.
Когато бабата видя удушения вълк сред ливадата, много, много се зарадва.
– Благодаря ти, малка умна мравке! – каза тя. – Ето ти две торби жито за награда.
Мравката пренесе житото у дома си и така си приготви храната, която ѝ трябваше за цялата зима.
