Елин Пелин

1877 – 1949
България

Димитър Иванов Стоянов е български писател, по-известен под псевдонима Елѝн Пелѝн. Той е един от големите български писатели, майстор на късия разказ, създател на галерия ярки образи в българската детска литература.

Роден е на 18 юли (според други източници – на 8 юли) 1877 г. в многодетното семейство на земеделеца Йото Варджията от село Байлово, Софийско.

Семейството на Елин Пелин. Източник: ДА „Архиви“

Завършва началното си образование в родното си село, след което учи в София, Златица, Панагюрище и завършва в Сливен през 1894. Елин Пелин започва да пише още докато е ученик на село. Под стихотворението „Тихи тъги“ (1897), отпечатано в сп. „Български преглед“, за пръв път се подписва с псевдонима Елин Пелин. Завръща се в родното си село, където учителства до 1899 година, след което се премества в София.

През периода 1903 – 1904 г. издава сп. „Селска разговорка“ в Самоков. С помощта на проф. Иван Шишманов (баща на Димитър Шишманов) започва работа като библиотекар в Университетската библиотека. Посещава Франция заедно с Яворов. Назначен е за пазител в хранилището на Народната библиотека в София (1910 – 1916), а после става уредник в къщата музей „Иван Вазов“, където работи до пенсионирането си.

Елин Пелин създава много произведения за деца – лирични стихотворения, поеми и басни, хумористични разкази и сценки, преразказва и сам пише приказки, съставя христоматии и читанки. Произведенията му за деца са изпълнени с ведър хумор и жизнелюбие. Автор е на един от най-хубавите български юношески романи в две части – „Ян Бибиян“ (1933) и „Ян Бибиян на Луната“ (1934), (името „Бибиян“ идва от начина, по който синът му, Боян, произнася името си като малък), на книгите „Златни люлки“ (1909), „Кумчо-Вълчо и Кума-Лиса“ (1918), „Гори Тилилейски“ (1919), „Сладкодумна баба“ (1919), „Правдата и кривдата“ (1920), „Песнички“ (1927), „Поточета бистри“ (1931), „Приказки и басни“ (1949) и др.

Детски книги на Елин пелин

В края на Деветосептемврийския преврат комунистът и бивш редактор на в. „Българанъ“ Станислав Крумов Бъчваров прави опит да извърши убийство на известния български писател Елин Пелин, (защото бил приятел на Борис Сакскобургготски), но се припознава и вместо това убива колегата си Борис Руменов – също е редактор на вестник „Българанъ“.

До края на живота си писателят е обременен от материални трудности. Става редовен член на БАН (1940), а също председател на Съюза на българските писатели (същата година). Творчеството му от времето на комунистическата диктатура се характеризира с произведения като разказа „Врабчетата на стрина Дойна“, разказващ бригадирското движение в България.

Умира на 3 декември 1949 г. в София на 72-годишна възраст.

КРЕДИТ: По материали от Wikipedia, КОРИЦА: