Басни & Истории за животни

Щурец-свирец

Препоръчва се за възраст над 3 год.
2мин
чете се за

В ливадата край жабешко блато живее тихо малък щурец – безгрижен свирец. Сутрин рано, щом блесне елмазена роса по тревата, той се изкачва на някоя висока трева, отрива си очите и запява хвалебни песни на слънцето.

Денем около тоя щурец – безгрижен свирец, се събират калинки-малинки, божи кравици, светулчици и играят весело хоро под песента на неговата цигулка. Нощем палнат лампички малките светулки, да осветят тъмните пътечки, по които се разотива веселият народ от мухички, пеперуди, калинки-малинки, божи кравици и разни пъстри буболечки. Тогава щурецът наглася цигyлката и засвирва песни тихи и приспивателни.
– Сън, сън, сън… – И всичко заспи, всичко се потаи, унесено в сладката щурчова музика.

Само жабите още се карат в блатото и се препират кой е тоя невидим свирец, чиято песен усмири цялото поле? Голям ли е, малък ли е, рогат ли е, шут ли е, боде ли, хапе ли?…

– Не, това се не трае, най-после трябва да научим кой е тоя чуден свирец – казва един безстрашен жабок.

Набързо той облича военната си форма, излиза из блатото и се упътва към мястото, отдето иде чудната свирня. Гледа и не вижда нищо.
– Кой свири тук?… Чудовище ли си, или малка гадинка, излез! – тупа сърдито с крак жабокът…
И когато поглежда към върха на една трева, съглежда малкия щурец.
– А ти ли си, малко щурче, дето ни караш да се препираме цяла нощ, ти ли си?… Слезни, моля ти се, ела да посвириш на нашите госпожици, хубавите жабуранчици!
– Не, оставете ме на мира, господин Жабоков – моли се малкият свирец.
– Защо се боиш? Чудно! Навярно страх те е да скочиш от високо, да не би да се пребиеш. Не се бой, ето аз ще зина, а ти скокни в устата ми като в мека памучна кутийка…
– Знам аз тая мека памучна кутийка, господин Жабоков! Знам! – казва малкото щурче и трепери от страх на високия стрък трева и чете молитва…
– Не дай Боже да се счупи сламката!… Загинах!

prikazki.eu