Имало едно време едно мишленце, което си носело опашката завита на колеленце, крадяло от житото, намърсявало брашното във ситото и по цял ден тършувало из каците и се заканвало на котаците.
Дълго време го гонели ядосаните котараци, но успели да отскубнат само един косъм от дългите му мустаци… Затова се оплакали най-после на едно момченце, което имало едно бързо, бързо жребченце.
Пуснало тогава жребчето си момчето, подгонило мишлето, па ха̀ през тая стая, ха̀ през оная, ха във триците, ха̀ по полиците, тука се сгуши, там се преметне – уловило го момченцето най-сетне.
– Сега ще ти дам аз тебе един хубав урок! – рекло то на лошия мишок, па си направило от кожата му един кожух със топъл миши мъх и един голям, голям калпак като за юнак.
