Вълшебни приказки

Вълшебният змей

5мин
чете се за

Много, много отдавна, някъде в далечен Китай, живял един мъж, който имал три дъщери. Той всеотдайно обичал децата си и много се грижел за тях. Момичетата бродирали прекрасно и всеки ден на връщане от работа той събирал различни цветя, които те използвали за модели в ръкоделията си.

Един ден човекът не намерил цветчета по пътя и навлязъл дълбоко в гората, с надежда, че там ще намери. Но уви, без да ще, навлязъл в царството на един вълшебен змей. Влечугото се увило около него, затегнало обръчите здраво и започнало да го гълчи задето влязъл в чуждата градина.

Човекът започнал да се извинява и обяснил, че само искал да откъсне две-три цветчета за дъщерите си, които щели да бъдат горчиво разочаровани, ако се прибере без обичайния подарък. Змеят го попитал колко са момичетата, как се казват и на колко са години и после отказал да го освободи, освен ако не обещае да му даде една от всички за жена. Горкият човек опитвал да изтъкне всякакви причини, за да убеди змея да го пусне на по-малка цена, но влечугото не приело нищо друго.

Накрая бащата, уплашен, че без него момичетата ще са лишени от подкрепа и закрила и сами няма как да се справят с прехраната си, обещал на змея и се прибрал у дома.

На вечеря не могъл и залък да сложи в устата си. Той знаел, че вълшебните създания притежават огромна сила и могат много да навредят на онези, дето не им се подчиняват. Човекът бил вцепенен от мисълта за нещастието, което щяло да се стовари върху всички ако не спази обещанието.

Дните се нижели един след друг, дъщерите грижливо приготвяли храната му и горещо го молели да хапне нещо, но той дори не доближавал масата. По цял ден стоял отнесен и погълнат от тревоги. Момичетата се чудели каква била причината и предположили, че може някоя от тях да го била обидила. Решили да разберат коя, като всяка по отделно трябвало да иде при него и да го помоли да се храни. Влязла най-голямата, казала му колко е уплашена, че не иска да яде и го помолила поне да опита храната. Той ѝ отговорил, че ще се съгласи, ако тя приеме да се ожени за змея и да изпълни обещанието му. Без много заобикалки момичето отказало да поема върху себе си бащините обещания и го оставила още по-покрусен от досега.

Тогава влязла втората дъщеря да го моли да похапне и получила същия отговор и също като сестра си отказала да поема чуждия обет. Накрая влязла най-малката дъщеря и го замолила да започне да се храни, чула цялата история и веднага се съгласила да стане булка на змея, но ако баща ѝ в замяна обещае да се грижи за здравето си както трябва. Тогава бащата започнал да се храни и дните се занизали без повече беди и сякаш сполуката отново споходила семейството. Но една сутрин, докато момичетата седели над своите бродерии, влетяла в стаята оса и запяла:

Бззз! Бззз летя и идвам да отведа;
Невестата за царя змей далече в леса.

Щом кацнела осата, момичетата опитвали да я мушнат с иглите си и за малко да успеят. Накрая насекомото се отказало и отлетяло, за да спаси живота си.

На другата сутрин долетели две оси и запели същата песен; на третата сутрин долетели три оси; и ден след ден броят на осите ставал все по-голям, докато повече момичетата не можели да ги надвият нито да търпят жилата им. Най-малката дъщеря станала и казала, че за да спаси семейството от бръмчащата напаст ще потегли към своя странен годеник.

Осите полетели с нея, показали ѝ пътя през горите и накрая пристигнали в прекрасен дворец, който вълшебният змей бил построил в нейна чест. Стаите били красиви и просторни, и в тях имало мебели, украсени с резби и скъпоценни камъни, ракли пълни с коприна и ковчежета от нефрит и чисто злато. Змеят имал прекрасни очи и гласът му бил изпълнен с музика, но кожата му била покрита сякаш с брадавици и момичето се разтреперило при мисълта, че оттук насетне ще живее и ще се грижи за него.

След сватбената вечеря, на която двамата седнали сами, момичето обещало на съпруга си, че оценява колко хубаво е всичко, което ѝ е дал и тя усърдно ще изпълнява всички свои домакински задължения. Времето вървяло и ден след ден тя предано се грижела за къщата, готвела и правела всичко най-добро за своя отвратителен съпруг. Той силно я обичал и копнеел за нея, ако се случело тя да не е пред очите му. Изпълнявал нейните желания и се грижел винаги да е добре и да е щастлива и тя лека-полека започнала да го харесва и да усеща ужасна самота, щом той не е край нея.

Тя се грижела съвсем сама за домакинството, без ничия помощ. Един ден видяла, че кладенецът в тяхната градина е пресъхнал и отишла да търси вода в гората. Бродила дълго и навред и най-накрая намерила далечен извор и донесла вода. Тъкмо влизала в градината и видяла, че змеят се гърчи от жажда и умира. В усилията си да му спаси живота му, тя го сграбчила и потопила целия във водата. Като по чудо той започнал да се променя и се превърнал в силен и красив мъж.

Оказало се, че бил омагьосан от зъл магьосник и тя го спасила от заклинанието чрез всеотдайните си грижи и нежната си обич. Оттогава заживели доволно и честито. Често ходели на гости при бащата и сестрите и носели подаръци на онези, които не били благословени от съдбата като тях.

КРЕДИТ: Превод от английски език © prikazki.eu 2019 – из The Chinese Fairy Book, ed. by Dr. R. Wilhelm; Корица: Жена вървяща през полето, Kajita Hanko , 1900 – 1917, експонат в Rijks Museum

Всичкитворби