Вълшебни приказки

Девойката, която била отвлечена

4мин
чете се за

В западната част на старата столица Ло Янг все още стои един потънал в развалини манастир. В неговия двор се издига една от най-големите пагоди в цял Китай. Толкова е огромна, че на върха ѝ има място да живеят три-четири човека.

Недалеч оттам преди много, много години живяла прекрасна девойка. В един жарък летен ден тя излязла от дома си да се поразхлади в градината. Тъкмо седнала и внезапно се извил циклон, подхванал я и я отнесъл. Когато девойката отворила очи, видяла, че се намира на върха на пагодата, а зад нея стоял млад мъж, облечен като студент. С учтив и любезен тон той ѝ казал:
– Изглежда Небесата са решили да ни съберат и ако ми обещаеш да се ожениш за мен, ще бъдем много щастливи.

Но девойката не била съгласна. Затова студентът ѝ казал, че докато не промени решението си ще остане заключена на върха на пагодата. Дал ѝ хляб и вино, за да не е гладна и жадна и изчезнал.

Оттогава идвал всеки ден и всеки ден я питал дали не е размислила. И всеки ден тя му отговаряла, че не е. Студентът махнал няколко от стъпалата на пагодата, за да не може момичето да слезе долу и винаги внимателно затискал отвора на прозореца с тежки камъни.

Носел ѝ храна и напитки, а после започнал да ѝ подарява червило, пудра, рокли, красиви мандарински наметки и всякакви украшения. Казвал ѝ, че купувал тези неща за нея от пазара. Един ден донесъл чудно хубав вълшебен камък, който осветявал през нощта пагодата все едно е ден. Девойката имала всичко, което сърцето може да желае, но не била щастлива.

Веднъж на тръгване момъкът забравил да затисне прозореца. Момичето скришом надникнало и в този миг видяло как от млад студент той се преобразил на ужасен караконджул с огнени като рубин коси и лице черно като въглен. Очите му били изпъкнали, а устата му приличала на чиния пълна с кръв. Разкривени бели зъби стърчали от устата му и две крила изникнали от раменете му. Разперил ги и като кацнал на земята пак се обърнал на човек.

Девойката била потресена от ужас и избухнала в сълзи. Гледала дълго надолу от пагодата и накрая видяла един минувач да се задава. Развикала се, но пагодата била толкова висока, че гласът ѝ се разнесъл и се загубил. Тя замахала отчаяно с ръце, но човекът не поглеждал нагоре да я види. Тогава се сетила да хвърли долу дрехите, с които била отвлечена.

Минувачът се навел, взел дрехите и вдигнал очи нагоре към пагодата. Там на върха ѝ съзрял дребна фигурка сякаш на момиче, но не личало ясно. Дълго се чудил кой може да е там, без нищо да му хрумне. Изведнъж му просветнало и си помислил: „Може да е дъщерята на съседа ми, дето омагьосаният вятър я отнесе. Дали може тя да е там горе?!“
И така той взел дрехите и ги занесъл на родителите. Когато ги видели, те избухнали в сълзи.

Момичето имало брат, който бил по-силен и смел от всекиго наоколо. Като научил какво се случило взел със себе си здрава брадва и тръгнал към пагодата. Скрил се във високата трева и зачакал. Чак по залез слънце забелязал как отдолу се задава един младеж. Когато стигнал до пагодата мигом се превърнал в караконджул. Разперил криле да излети, но братът метнал брадвата си и го улучил по ръката.

Отвратителното същество започнало лудо да ръмжи и хукнало на запад. Братът видял, че няма как да стигне до сестра си и отишъл да помоли съседите за помощ. Заедно се върнали на следващата сутрин и се качили в пагодата. Повечето стъпала били все още здрави, защото караконджулът бил разрушил само тези на върха. Хората успели да се покачат със стълба, братът спасил сестра си и я завел вкъщи.

И така магията свършила.

БЕЛЕЖКА: В китайската приказка караконджълът е Якша или Фе Тиан Тша.

КРЕДИТ: Превод от английски език © prikazki.eu 2019 – из The Chinese Fairy Book, ed. by Dr. R. Wilhelm; Корица: пагода и дъга, Ohara Koson, 1900 – 1910 – експонат в Rijks Museum

Всичкитворби