Вълшебни приказки

Странната история за кучето лечител

Препоръчва се за възраст над 5 год.
12мин
чете се за

В едно малко селце, някъде из планините на провинция Хюнан живял един богат човек, който имал само едно дете. Това момиченце било светлината и радостта в живота на баща си. Господин Мин, както се казвал човекът, бил прочут навред с познанията и мъдростта си. Тъй като притежавал обширни имоти, които носели огромни доходи, без усилие отгледал и изучил дъщеря си Закърмена с мед на ученията на мъдреците и ѝ давал всичко, което пожелаела. Разбира се, това било повече от достатъчно да се разглези което и да е дете, но Закърмена с мед не приличала на другите деца. Сладка като цвете, тя слушала и най-малката заповед на баща си и вършела всичко без да има нужда да ѝ се повтаря.

За да я зарадва, бащата често ѝ купувал най-различни хвърчила. Носел риби, птици, пеперуди, гущери и огромни дракони, а един от тях бил с опашка дълга цели десет метра. Господин Мин бил много сръчен и така изкусно управлявал хартиените птици или пеперуди, че те летели като истински. Дете от западния свят би се заблудило и възкликнало:
– Как? Това е жива птица, а не някакво хвърчило!
Щом хвърчилото политало, бащата връзвал странен малък инструмент за края на връвта, който забръмчавал весело във въздуха.
– Това е песента на вятъра, татко, – викала Закърмена с мед и пляскала с ръце от радост, – Той пее песента на хвърчилото за нас!

Понякога, ако скъпата му дъщеря е направила някое и друго дребно прегрешение, за да ѝ даде урок, господин Мин завързвал по опашката на нейното любимо хвърчило странни лентички хартия, на които били написани думи на китайски.
– Татко, какво правиш? – питала Закърмена с мед. – За какво са тези страни хартийки?
– На всяка една е написано по едно от прегрешенията, които си направила.
– Какво е прегрешение, татко?
– О, когато Закърмена с мед се държи лошо, това е прегрешение! – отговарял меко. – Старата ти дойка се страхува да те смъмри и за да израстеш добра, татко трябва да те научи кое е правилно и редно.

Тогава господин Мин пускал хвърчилото да се издигне високо, високо над покривите на къщите, даже по-високо от високата пагода, която се издигала на върха на хълма. Когато връвта му стигала до края, подавал два остри камъка на Закърмена с мед и ѝ казвал:
– Сега дъще, отрежи връвта и вятърът ще отнесе надалече греховете, които са написани на парченцата хартия.
– Но татко, хвърчилото е толкова красиво! Не може ли да си запазим греховете за малко по-дълго? – питала тя с невинен глас.
– Не, детето ми; опасно е да пазиш греховете си. Добродетелта е основата на щастието, – отговарял със строг глас, но едвам сдържал смеха си при нейния въпрос. – Не се мотай и прережи връвта.

И така Закърмена с мед, винаги послушна – или поне с нейния баща, прерязвала връвта между двата остри камъка и с детски плач на отчаяние гледала как любимото хвърчило, духано от вятъра, отлита много надалеч, докато накрая с присвити очи виждала как бавно се спуска на земята в някоя планинска ливада.
– Сега се усмихни и бъди щастлива, – ѝ казвал господин Мин, – защото греховете ти вече отлетяха. Гледай сега да не се натовариш с нови.

Един ден Закърмена с мед седяла в сенчестия павилион до малко езерце с рибки и изведнъж била прорязана от остра болка в корема. Вцепенена от болката, едвам помолила един слуга да извика баща ѝ после в безсъзнание се свлякла на земята.

Когато господин Мин дотичал, дъщеря му още не се била свестила. Изпратил незабавно да повикат доктора и отнесъл девойката в леглото. Лека-полека тя се пооправила от пристъпа, но раздиращата болка не преставала и горкото момиче едва дишало от изтощение.

Ученият доктор пристигнал и я прегледал, но не могъл да открие каква е причината за болестта. Също както правят някои лекари от западния свят, той не си признал безсилието, ами предписал огромна доза преварена вода, примесена със стрит на прах рог на елен и кожа на жаба.

Закърмена с мед се мятала в агония три дни и от ден на ден ставала все по-слаба, защото не можела да спи. Всеки по-добър лекар в областта бил извикан да я прегледа, а двама дошли дори от Чангша, столицата на провинцията, но всичко било напразно. Случат бил от тези, които не са по силите дори на най-учените и можещи лечители. Отчаяният баща обявил огромна награда и мъдрите мъже преровили от кора до кора Великата Китайска Енциклопедия по Медицина, в напразни опити да намерят лек за нещастната девойка.

Господин Мин изпратил прокламация навред, в която се описвала болестта на дъщеря му и предлагал да я даде за жена заедно с огромна зестра на онзи, който успее да я излекува и ѝ върне отново щастието. После седнал отстрани до леглото ѝ и зачакал, защото вече бил направил всичко по силите си, за да я спаси. От всички части на Империята се стекли стари и млади лекари, за да се опитат да излекуват горката Закърмена с мед. Щом я видели колко е красива и колко огромна е купчината сребро, която баща ѝ давал в зестра, се борели със всички сили, за да я спасят.

Но уви, горката Закърмена с мед! Ни един от онези учени мъже не успял да я спаси! Един ден тя усетила мъничка промяна към по-добро, извикала баща си и му казала:
– Ако не беше ти, щях да се откажа от тази тежка битка и да потъна в тъмната гора; или както баба все ми казваше, да отлетя в Западните Небеса. Заради теб, защото аз съм твое единствено дете, и особено защото нямаш син, аз много се борих да живея, но вече усещам, че следващият пристъп от ужасяващата болка ще ме отнесе. Ох татко, как не искам да умирам!.
При тези слова Закърмена с мед заплакала сякаш сърцето ѝ се къса и с нея старият ѝ татко също се разхлипал безутешно, защото колкото повече тя страдала, толкова повече я обичал и не можел да си представи да я загуби.

В този момент лицето ѝ взело да пребледнява.
– Наближава! Болката наближава, татко! Много скоро мен вече няма да ме има. Сбогом, татко! Сбогом, сбог…., – тук, при тази дума гласът ѝ се прекършил и сърцето на баща ѝ почти спряло. Обърнал се настрани, защото повече не издържал да гледа как детето му ужасно страда. Излязъл отвън, приседнал на една дървена пейка и солените му сълзи се затъркаляли надолу по дългата му сива брада.

Господин Мин седял и се борел с мъката си, когато дочул тихичко скимтене. Вдигнал очи и за свое изумление видял пред себе си огромно рунтаво планинско куче. Животно го гледало с тъй умен поглед, пълнен с човещина, съчувствие и копнеж, че покрусеният баща го попитал:
– Защо си дошло? Да излекуваш дъщеря ми ли?
Кучето отговорило с три кратки лая, замахало енергично с опашка и се обърнало се към полуотворената врата, която водела към стаята на момичето.

В този момент човекът бил готов на всичко, само и само да спаси детето си и затова завел кучето до леглото на Закърмена с мед. То качило предните си лапи на леглото, дълго и внимателно гледало стопеното от болестта телце и за момент задържало ушите си над сърцето на момичето. После с леко покашляне извадило от устата си дребно камъче и го поставило в малката ѝ ръка. Кучето побутнало с лапа ръката ѝ, за да подскаже на момичето да глътне камъка.
– Да, мила моя, послушай съвета му, – окуражил я баща ѝ в отговор на немия въпрос, с който тя погледнала баща си, – защото Кучето Лечител е изпратено от Феите на планината, които са разбрали за болестта ти и искат отново да се завърнеш към живота.

Болната девойка, която вече почти изгаряла от треска, повдигнала ръка и глътнала мъничкото талисманче. Чудеса на чудесата! Камъчето едва допряло устата на момичето и огненият цвят се дръпнал от лицето ѝ. Сърцето ѝ спряло да препуска лудо и се успокоило. Като с магия болката ѝ се стопила и тя станала от леглото здрава и усмихната.

Хвърлила се в прегръдките на баща си и заплакала от радост:
– Ох, аз отново съм здрава и щастлива. Благодаря за лекарството на добрия доктор!

Удивителното куче излаяло три пъти, зарадвано от тези сърдечни благодарности, поклонило се ниско и пъхнало нос в протегнатата ръка на Закърмена с мед.

Господин Мин, дълбоко разтърсен от чудотворното спасение на дъщеря си, се обърнал към странния лечител и му казал:
– Благородни господине, въпреки странната форма, която по някаква незнайна причина сте избрал да приемете, аз с радост ще Ви дам четири пъти повече от първоначално обещаното за излекуването на детето ми. Ако пък не искате сребро, запомнете, че докато сме живи, каквото и да имаме е също Ваше, само го поискайте. Моля Ви да останете тук и да приемете този дом за свой до старините си. Накратко – останете завинаги мой гост, или по-скоро член на нашето семейство.

Кучето излаяло три пъти в знак съгласие. От този ден нататък на него гледали като равно на бащата и дъщерята. На многобройните слуги било заповядано да изпълняват всяко негово желание, да му сервират най-скъпата храна и да не се пести от нищо, за да бъде най-щастливото и сито куче на света. Ден след ден то тичало след Закърмена с мед докато събирала цветя в градината, лежало пред вратата ѝ докато си почивала, пазело нейната носилка, когато слугите я носели в града. Накратко – двамата били все заедно; някой непознат би решил, че се познават от детските години на момичето.

Един ден се връщали от разходка и Закърмена с мед тъкмо слизала от носилката, когато без предупреждение огромното животно сграбчило с уста красивата си господарка и преди някой да успее да го спре я отнесло в планината. Развикали се всички, но много скоро над долината паднала нощта, при това било облачно и без светлината на луната не успели да проследят кучето заедно с неговия ценен товар.

Отчаяният баща не оставил камък необърнат, за да спаси дъщеря си. Били обявени огромни награди и цели тълпи планинари бродели из планината надлъж и нашир, но уви, никъде не успели да намерят и следа от момичето! Накрая нещастният баща се отказал от издирването и започнал да приготвя гроба си. Вече нищо не останало в живота му, за което да се грижи – нищо освен мисълта за изчезналата дъщеря. Закърмена с мед била заминала завинаги.
– Уви! – си казал той, цитирайки прочутата поема на потъналия в отчаяние поет:

От посипаните ми със сняг коси
дори да изплета въже, с безкрайна дължина
пак не би било достатъчно да определи
дълбината на моята тъга.

Така изминали няколко дълги години; години пълни с тъга и копнеж по загубената дъщеря. Един прекрасен октомврийски ден застарелият мъж седял в павилиона, където някога толкова често прекарвали заедно. Главата му била клюмнала на гърдите, а челото му било белязано от мъката. Шумолене на листа привлякло вниманието му и той вдигнал поглед нагоре. Пред него стояло кучето лечител, и Оооо! на гърба му седяла Закърмена с мед и здраво се държала за рунтавата козина на животното. До тях стояли три от най-красивите момченца, които някога очите му били виждали!
– Ах, моята дъщеря! Моята скъпа дъщеря, къде беше през всичките тези години? – извикал изпълненият с радост баща и притиснал момичето си до своите гърди. – Много болка ли трябваше да понесеш откакто те отнесоха така внезапно? Беше ли животът ти изпълнен с мъка?
– Само при мисълта за твоята тъга, – отговорила тя, нежно, милвайки челото му с фините си пръсти, – само заради мисълта, че бих искала да те виждам всеки ден и да ти кажа, че моят съпруг е мил и добър с мен. Мой скъпи татко, Кучето Лечител, което ме излекува и ме направи своя жена е велик магьосник. За да не узнае никой тайната къде се намира неговият палат, той решил да се появи пред нас преобразен като планинско куче.
– Тогава той е твой съпруг? – едва промълвил старият човек, с втренчен поглед в животното и с нов израз на сбръчканото си лице.
– Да, моят мил и знатен съпруг, баща на моите три сина, твоите внуци, които сме довели да те посетят.
– А къде живеете?
– В прекрасна пещера в сърцето на планината; красива пещера, чиито стени и под са покрити с кристал. Масите и столовете са украсени с драгоценни камъни, стаите са пълни със светлина, която излъчват хиляда диаманта. Ох, там е по-прекрасно от палата на самия Син на Небесата! Храним се с елени, кози и риби от най-чистите води на планинските потоци. Пием студена вода от златни бокали, без да има нужда да я преваряваме, защото е тъй чиста. Дишаме кристален въздух, изпълнен с боровия аромат на горите. Живеем живот, изпълнен с любов един към друг и към нашите деца и ох, ние сме толкова щастливи! А ти, татко, ти трябва да дойдеш с нас горе в планината и да останем там заедно завинаги.

Старият мъж прегърнал още веднъж дъщеря си и внучетата си до гърдите си, които се катерели по него от радост, че са открили дядо си.

Казват, че от кучето лечител и неговите деца произлязла нова раса, наречена Юс. Tези хора и до днес живеят в планинския район на провинции Кантон и Хюнан. Но не заради това разказах тази история, а защото исках всеки да узнае странната история за кучето, което излекувало болното момиче и я взело за жена.

КРЕДИТ: Превод от английски език © prikazki.eu 2019 – източник „A chinese wonder book“ редактор Норман Хинсдейл Питман, Корица: Богиня с деца и магично същество Ки ЛинКитай, експонат в British Museum

prikazki.eu