Голямото наводнение

Имало едно време една вдовица, която живеела със своето дете. То било момченце със златно сърце и всеки го обичал. Един ден казало на майка си:
– Всички деца имат баби, освен аз. Толкова ми е мъчно заради това!
– Ще намерим баба и за теб – отговорила майка му.

Точно тогава една стара, изнемощяла просякиня дошла до къщата. И когато детето я видяло, казало:
– Ти ще си моята баба – изтичало при майка си и рекло:
– Отвън има една просякиня. Нека тя да стане моя баба!
Майка му се съгласила и въпреки че старата жена била много мръсна, я повикала вътре в къщата. Момчето казало на майка си:
– Хайде, нека да измием баба! – и те измили жената. В косата ѝ били заплетени много репеи. Те ги извадили и събрали в един буркан, който се напълнил чак догоре. Тогава бабата казала:
– Не изхвърляйте репеите, а както са в буркана ги закопайте в градината. И не трябва да ги изкопавате преди да дойде голямата вода.
– Кога ще дойде голямата вода? – попитало момчето.
– Когато очите на двата каменни лъва, дето са пред затвора, станат червени, тогава ще придойде голямата вода – отвърнала бабата.
Момчето изтичало да види лъвовете, но очите им не били червени. Бабата също му казала:
– Направи едно малко корабче от дърво и си го пази в една кутийка – и така сторило момчето.

За учудване на хората то всеки ден ходело до затвора да гледа лъвовете. Един ден, като минавало покрай месаря, той го попитал защо всеки ден ходи при лъвовете. Момчето отговорило:
– Когато очите на лъвовете почервенеят, ще дойде голямата вода.
Месарят се засмял и решил да се пошегува с момчето. На следващата сутрин, много рано, той взел малко пилешка кръв и намазал с нея очите на лъвовете. Когато момченцето дошло и видяло червените им очи, бързо хукнало към къщи и казало на майка си и баба си.
Тогава баба му казала:
– Бързо изкопай буркана и извади малкото корабче от кутийката.
Когато изкопали буркана, вместо с репеи той бил пълен с прекрасни перли, а малкото корабче растяло и растяло все по-голямо, докато накрая се превърнало в истински кораб.
Тогава бабата казала:
– Вземете със себе си буркана и се качвайте на кораба. Когато дойде наводнението, може да спасите всяко животно, което видите, но хора с черни коси не бива да спасявате.
И така, те се качили на кораба, а бабата внезапно изчезнала. В този миг завалял дъждът – валял и валял все по-силно от небето. Когато спрял, цялата земя била залята с вода.

Видели едно куче, влачено от водата, и го спасили на кораба. Скоро след това видели две мишки с малките си лудо да цвърчат от страх. Спасили и тях. Водата вече се надигнала и заляла къщите, когато забелязали на един покрив котка, която извивала гръб и жално мяучела. Качили на кораба и котката. Но водата не спирала да се надига и стигнала до върховете на дърветата. На върха на най-високото дърво бил кацнал гарван, който пляскал с криле и грачел шумно. Прибрали и него. После рояк пчели им пресякъл пътя. Малките пчелици били съвсем измокрени и летели с мъка. Извикали на пчелите да кацнат на кораба. Накрая водата довлякла чернокос човек, който със сетни сили се носел по вълните.
Момчето казало:
– Мамо, нека да спасим и него – но майката не искала. – Нали бабата ни каза, че не трябва да спасяваме човешки същества с черни коси.
Но момченцето отговорило:
– Въпреки това, нека да спасим човека. Мъчно ми е за него и не мога да понеса да го гледам как се носи по водата – и така, те спасили и него.

Полека-лека водата спаднала. Те слезли от кораба и се разделили с човека и животните. Тогава корабът започнал да се смалява все повече и повече и те го прибрали в малката кутийка. Но човекът бил видял буркана с перлите и се изпълнил с алчност. Отишъл при съдията, подал оплакване срещу спасителите си и двамата били хвърлени в затвора.

Дошли мишките и изкопали дупка в стената. Влязло през дупката кучето и им донесло месо, а котката хляб, за да не умрат от глад в затвора. Гарванът литнал и отнесъл едно писмо до съдията. Писмото било написано от самия бог и в него се казвало:

И така, съдията заповядал да ги доведат и ги попитал какво са направили и как са се спасили от потопа. Тогава те му разказали и всичко било точно така, както било написано в писмото на бога. Затова съдията ги освободил и наказал алчния подлец.

Минали години и момчето пораснало. Един ден се разчуло, че принцесата си търси съпруг. За да си намери подходящ мъж, тя се е забулила, седнала в една носилка и я отнесли на пазара. Така направили и още много жени. На площада наредили много носилки, във всяка седяла по една забулена жена и една от тях била принцесата. Който откриел правилната носилка, щял да се ожени за принцесата. Младежът също отишъл там и когато пристигнал, видял пчелите, които спасил от наводнението, да кръжат над една от носилките. Изправил се пред нея, сигурен, че вътре е принцесата. После отпразнували сватбата им и двамата живели дълго и щастливо.