Вълшебни приказки

Голямото наводнение

5мин
чете се за

Имало едно време една вдовица, която живеела със своето дете. То било момченце със златно сърце и всеки го обичал. Един ден то казало на майка си:
– Всички деца си имат баби, а аз си нямам ни една. И това ме прави толкова тъжен!
– Ще намерим баба и за теб, – отговорила майка му.

Случило се така, че тъкмо тогава една стара и изнемощяла просякиня дошла до къщата. И когато детето я видяло ѝ казало:
– Ти ще си моята баба, – и изтичало при майка си и ѝ рекло:
– Отвън има една просякиня, която искам да бъде моята баба! – Майка му се съгласила и въпреки че старата жена била много мръсна я повикала вътре в къщата.
Момчето казало на майка си:
– Хайде, нека да измием баба! – И те измили жената. В косата си тя имала заплетени много репеи. Те ги извадили и събрали в един буркан, който се напълнил чак догоре. Тогава бабата казала:
– Не изхвърляйте репеите, а както са в буркана ги закопайте в градината. И не трябва да ги изкопавате преди да дойде голямата вода.
– Кога ще дойде голямата вода? – попитало момчето.
– Когато очите на двата каменни лъва, дето са пред затвора станат червени, тогава ще придойде голямата вода, – отговорила бабата.
Момчето изтичало да види лъвовете, но очите им още не били червени. Бабата също му казала:
– Направи едно малко корабче от дърво и си го пази в една кутийка, – и така сторило момчето.

За учудване на хората то всеки ден ходело до затвора да гледа лъвовете. Един ден, като минавало покрай месаря, той го попитал защо всеки ден ходи при лъвовете. И момчето му отговорило:
– Когато очите на лъвовете почервенеят, ще дойде голямата вода.
Месарят се засмял и решил да се пошегува с момчето. На следващата сутрин, много рано, той взел малко пилешка кръв и намазал с нея очите на лъвовете. Когато момченцето дошло и видяло очите им червени, бързо хукнало към къщи и казало на майка си и баба си.
Тогава баба му казала:
– Бързо изкопай буркана и извади малкото корабче от кутийката. – Когато изкопали буркана, вместо с репеи той бил пълен с прекрасни перли, а малкото корабче растяло и растяло все по-голямо, докато накрая се превърнало в истински кораб.
Тогава бабата казала:
– Вземете със себе си буркана и се качвайте на кораба. Когато дойде наводнението, може да спасите всяко животно, което видите, но хора с черни коси не бива да спасявате. – И така те се качили на кораба, а бабата внезапно изчезнала.
В този миг завалял дъждът – валял и валял все по-силно от небето. Когато спрял, всичко било залято догоре с вода.

Видели едно куче, влачено от водата и те го спасили на кораба. Скоро след това видели две мишки с малките си лудо да цвърчат в страха си. Спасили и тях. Водата вече се надигнала и заляла къщите, когато забелязали на един покрив котка, която извивала гръб и жално мяучела. Качили на кораба и котката. Но водата не спирала да се надига и стигнала до върховете на дърветата. На върха на най-високото дърво бил кацнал гарван, който пляскал с криле и грачел шумно. Прибрали и него. После рояк пчели им пресякъл пътя. Малките пчелици били съвсем измокрени и летели с мъка. Извикали на пчелите да кацнат на кораба. Накрая водата довлякла чернокос човек, който със сетни сили се носел по вълните.
Момчето казало:
– Мамо, нека да спасим и него, – но майката не искала. – Нали баба ти ни каза, че не трябва да спасяваме човешки същества с черни коси.
Но момченцето отговорило:
– Въпреки това нека да спасим човека. Мъчно ми е за него и не мога да понеса да го гледам как се носи по водата. – И така те спасили и него.

Полека-лека водата спаднала. Те слезли от кораба и се разделили с човека и животните. Тогава корабът започнал да се смалява все повече и повече и те го прибрали в малката кутийка. Но човекът бил видял буркана с перлите и се изпълнил с алчност. Затова отишъл при съдията и подал оплакване срещу спасителите си и двамата ги хвърлени в затвора.

Дошли мишките и изкопали дупка в стената. Влязло през дупката кучето и им донесло месо, а котката хляб, за да не умрат от глад в затвора. Гарванът литнал и отнесъл едно писмо до съдията. Писмото било написано от самия бог и в него се казвало:

Аз бродех по земния свят, преоблечен като просякиня. И това момче и майка му ме прибраха. Момчето се отнасяше към мен като към своя истинска баба и не се отвърна, а ме изми, когато бях мръсна. Заради това аз ги спасих от потопа, с който разруших онзи град изпълнен с грях, където те живееха. Ти като справедлив съдия трябва да ги освободиш или нещастие ще се стовари на главата ти!

И така, съдията заповядал да ги доведат и ги попитал какво са направили и как са се спасили от потопа. Тогава те му разказали и всичко било точно така, както било написано в писмото на бога. Затова съдията ги освободил и наказал алчния подлец.

Минали години и момчето пораснало. Един ден се разчуло, че принцесата си търси съпруг. За да си намери подходящ мъж, тя се е забулила, седнала в една носилка и отнесли на пазара. Така направили и още много жени. На площада наредили много носилки и във всяка седяла по една забулена жена и една от тях била принцесата. Който откриел правилната носилка щял да се ожени за принцесата. Младежът също отишъл там и когато пристигнал видял пчелите, които бил спасил от наводнението да кръжат над една от носилките. Изправил се пред нея и бил сигурен, че вътре е принцесата. После отпразнували сватбата им и двамата живели дълго и щастливо.

КРЕДИТ: Превод от английски език © prikazki.eu 2019 – из The Chinese Fairy Book, ed. by Dr. R. Wilhelm; Корица: Три чайки, от Ohara Koson 1900 – 1936 – експонат в Rijks Museum

Всичкитворби