Йе Ксианмомичето със златните пантофки

Много отдавна, някъде по южните брегове на Китай, живял чиновник на име Ву, който имал две жени. И двете го дарили с дъщери, но за беда едната от съпругите умряла, докато раждала своето момиченце. Бащата много се привързал към сирачето и го нарекъл Йе Ксиан. То пораснало и станало млада госпожица с чудна красота и необикновен талант да бродира и преде. Но се случило така, че след известно време починал и чиновникът. Останала втората съпруга да се грижи за момичето.

Подлата жена мразела девойката, защото била много по-умна и красива от собствената ѝ дъщеря и се отнасяла към нея много лошо. Освен че я товарела с най-тежката домакинска работа, я карала да ходи за дърва и за вода. Майката и дъщерята често подигравали Йе Ксиан, но тя си вършела работата тихо, без да се оплаква.

Един ден, докато наливала вода, Йе Ксиан видяла чудна рибка с големи златни очи и червени перки. Толкова много я харесала, че я занесла у дома и я поставила в голяма купа. Макар че младата госпожица имала съвсем мъничко храна за себе си, тя с радост я споделяла с рибката. Под грижите ѝ, мъничката рибка растяла всеки ден и скоро купата ѝ отесняла. Наложило се Йе Ксиан да я пренесе в близкото езерце. Всеки път, когато ходела там за вода, рибата изплувала до брега, за да я поздрави. Тя станала единственият приятел, който подкрепял девойката в трудните ѝ дни.

Но мащехата научила това. Кипнала от яд, че Йе Ксиан успяла да си намери малко щастие и решила да убие рибата. Проследила Йе Ксиан до езерото и видяла отдалече как рибата изплувала до брега, но щом самата тя се приближила, рибата веднага се гмурнала в дълбоката вода.

На следващия ден, злата жена изпратила Йе Ксиан да донесе вода от друго място, далеч от къщата. После облякла дъщеря си в дрехите на бедното момиче и я накарала с преправен глас да извика рибата. Без да подозира смъртоносния капан, невинното създание изплувало както всеки ден, за да поздрави приятелката си. Когато видяло ножа в ръцете на лошата жена, било вече твърде късно.

Майката на Йе Ксиан безмилостно убила рибата на брега, сготвила я и заровила надълбоко костите ѝ някъде. Когато Йе Ксиан научила за смъртта на рибата, била напълно съкрушена, но нямало какво да направи, освен да плаче на брега на езерото. Докато оплаквала погубения си приятел, един стар човек, облечен в груби дрехи и с дълга до раменете си коса долетял от небето и кацнал до нея.
– Недей да плачеш – казал той. – Аз знам къде са скрити костите на рибата. Иди, изкопай ги и ги пази на тайно място. Когато си в беда, можеш да им се помолиш и те ще ти дадат каквото искаш. Но запомни – недей да бъдеш алчна, защото иначе Бог ще те накаже.

След тези думи старецът завел Йе Ксиан до една изоставена изба и изчезнал. Тя извадила останките на своя приятел и ги прибрала на скришно място. Девойката помнела заръката на вълшебника и много рядко молела за нещо.

Минало време и наближил Пролетният фестивал – най-големият местен празник. Тогава от цялата околност се събирали всичките младежи за срещи и да си изберат съпрузи. Всяко младо момиче искало да иде на празника най-хубаво облечено.

Йе Ксиан не правела изключение, но знаела, че втората ѝ майка няма да ѝ разреши, защото се страхувала, че някой ще избере Йе Ксиан вместо собствената ѝ дъщеря, което означавало, че трябва да даде половината от имота за зестра на момичето.

Йе Ксиан нямала ни една прилична дреха. Когато мащехата и сестра ѝ тръгнали за фестивала, отчаяната Йе Ксиан помолила костите за рокля, с която да иде на празника и тя. Тозчас била облечена в разкошна дреха, извезана на кралски рибки. На краката ѝ проблясвали пантофки от самородно злато, но магия ги правела по-леки от перце и не вдигали никакъв шум, докато ходела по каменния под.

Йе Ксиан пристигнала на фестивала и скоро привлякла погледите на тълпата. Омагьосани от неземния ѝ чар, с песни и танци младежите я заобиколили в кръг. Съкрушени от красотата ѝ, младите госпожици я гледали в захлас и завист и не спирали да се оплакват, че тази непозната направо ги ограбила. Сестрата на Йе Ксиан била една от тях. Известно време тя се взирала в хубавицата и изведнъж извикала:
– Мамо, виж! Тя прилича на сестра ми!

Двете започнали да се провират през хората, за да разгледат девойката отблизо. В този миг Йе Ксиан ги видяла в тълпата. Разбрала, че ще я разпознаят и бързо избягала от фестивала, но в суматохата едната от пантофките ѝ се изхлузила и паднала в прахта. Щом се прибрала у дома, се преоблякла в парцаливите си дрехи и се престорила, че спи под едно дърво на двора. Когато мащехата и сестра ѝ се прибрали, не видели нищо необичайно.

Един търговец намерил пантофката на Йе Ксиан и няколко месеца по-късно я продал на краля на Туо Хан, обширно и могъщо кралство, простиращо се на десет острова в морето.

Младият крал бил очарован от деликатната пантофкa и колкото повече се взирал във вълшебната обувка, толкова по-силно се разгаряло желанието му да зърне притежателката ѝ. Той заповядал на министрите си да пребродят цялото кралство и да доведат жената, на която прилегне златната пантофка. Но не станала на никоя, защото пантофката проявила вълшебната си сила и сменяла размера си. Без значение колко мъничко и фино било крачето на някоя госпожица, пантофката винаги ставала два сантиметра по-малка.

Настойчивият крал извикал търговеца отново и го разпитал внимателно, къде била намерена пантофката. Едва тогава разбрал, че това се случило до планината на континента и потеглил натам.

За огромно негово разочарование районът се оказал много беден и отдалечен. Не можел да повярва, че собственицата на прекрасната обувка може да живее там.

Въпреки това заповядал на хората си да претърсят всяка къща от близките селца за другата обувка. Най-накрая те я открили, заедно с роклята, която Йе Ксиан носела на фестивала, прибрани в чекмеджето на леглото ѝ. Йе Ксиан била заведена при краля.

Колкото и да била хубава, кралят не повярвал, че е възможно ден и нощ да е копнял за селската девойка, навлечена в парцали. И така, накарал я да пробва обувките и дрехата. След малко от бедняшката колиба се показала девойка, прекрасна като фея. Очарователна усмивка сияела на ангелското ѝ лице, разкошната дреха обгръщала нежното ѝ тяло, а златните пантофки прилягали на крачетата ѝ абсолютно точно.

Кралят в миг разбрал, че тя е единствената, за която иска да се ожени. Мащехата и сестрата се хвърлили в краката на девойката и замолили за прошка, а тя им простила всичките жестокости.

Кралят завел Йе Ксиан в своето кралство, където се оженили и живели там щастливо до края на живота си.

Майката и дъщерята останали в селото си, но един ден върху тях от нищото се изсипал дъжд от камъни и ги убил. На хората им дожаляло и ги погребали, като нарекли мястото гроба на разкаяните жени.

Някои разказват, че кралят бил ненаситен за богатства и измолил от костите множество скъпоценни камъни. Но след време те загубили вълшебната си сила. Тогава той ги закопал, заедно с много перли, на тайно място и го отбелязал със златна марка.

След известно време в царството избухнал бунт и кралят решил да изкопае перлите, за да награди с тях верните си поданици. Но в навечерието на уречения ден морето се надигнало, заляло мястото и отнесло всичко – и костите и перлите.