Вълшебни приказки

Царството на караконджулите

Препоръчва се за възраст над 5 год.
10мин
чете се за

В земите на Аннан преди много, много години живеел човек на име Су, който за да си изкарва прехраната плавал в морето като търговец. Веднъж от свирепа морска буря корабът му бил завлечен до далечна земя. Местността била хълмиста, насечена с дълбоки клисури и покрита изобилно със зелена шума, но при все това в далечината търговецът успял да види оттатък хълмовете, нещо което приличало на човешко село. Той взел малко храна със себе си и слязъл на брега.

Скоро след като навлязъл между хълмовете от двете си страни, видял съвсем ясно дупки на пещери толкова близко една до друга, че приличали на пчелна пита. Той се спрял и надникнал във входа на една от тях. Там два караконджула със зъби като тесли и очи като горящи лампи тъкмо деряли един елен.

Търговецът хукнал ужасен, но караконджулите вече го били видели, уловили го и го завлекли в пещерата си. После заговорили един на друг с животински звуци и вече били готови да разкъсат дрехите му и да го излапат. Търговецът грабнал торбата си, извадил хляб и сушено месо и им подал храната. Те я поделили, излапали я и изглежда много им се усладило. Заровили в торбата му за още, но той със знаци се опитал да им обясни, че няма повече. После им казал с глас:
– Пуснете ме! На моя кораб имам тигани и гърнета, оцет и всякакви подправки. С всичко това мога да ви сготвя хубава храна.

Караконджулите обаче нищо не разбирали и все още изглеждали свирепи. Тогава той се опитал със знаци да им обясни и изглеждало, че май са го разбрали. Отишли заедно до кораба и той отнесъл всичките си кухненски съдини и подправки до пещерата, събрал дърва, запалил огън и сготвил месото на елена. Когато ястието било готово, той им сипал и двете същества излапали всичко с огромно удоволствие. После те излезли от пещерата и затулили входа ѝ с огромен камък.

Скоро се върнали с друг елен, който били хванали. Търговецът одрал животното, донесъл прясна вода, измил месото и сготвил няколко гърнета вкусна гозба. Внезапно надошли цяла чарда караконджули, които излапали всичко сготвено и доста се оживили след храната. Всички сочели гърнето му, което очевидно им се виждало твърде малко. След три-четири дена един от караконджулите довлякъл на гърба си огромно гърне, в което отсега нататък да им готви.

На тълпи караконджулите носели на търговеца да готви вълци, елени и антилопи, а когато храната ставала готова, го викали да се хранят заедно. Минали няколко седмици и те полека-лека му се доверили и му позволили сам да обикаля насам-натам. Търговецът внимателно слушал звуците, които си разменят и се научил да ги разбира. Съвсем скоро вече говорел езика на караконджулите. Това така много ги зарадвало, че му довлекли млада караконджулка и я направили негова жена. Тя му подарила скъпоценности и плодове, за да му се хареса и с времето те се привързали един към друг.

Един ден караконджулите станали много рано и всеки овесил на врата си огърлица от сияйни перли и наредили на търговеца да сготви огромно количество храна. Той попитал своята съпруга какво означава всичко това.
– Днес е най-големият ни празник, – отговорила тя, – и сме поканили царя на угощение.
На другите караконджули тя казала:
– Търговецът няма огърлица от перли.
Тогава всеки караконджул свалил по пет от свойте перли, жена му добавила още десет та му се събрал наниз от общо петдесет. Жена му ги нанизала и ги окачила на врата му и всяка от тези перли струвала не по-малко от няколко стотици унции сребро.

Търговецът сготвил месото и после излязъл от пещерата заедно с всички, за да посрещнат царя. Отишли до огромна пещера, в средата на която имало огромен камък, гладък и заравнен като маса. Около него били наредени малки камъни за столове. Почетното място било покрито с леопардова кожа, а останалите с кожи на елени. Няколко дузини караконджули с по-долен сан били насядали пред пещерата.

Изведнъж се разнесъл силен гръм, вдигнали се стълбове от прах и всред тях се появило чудовище, което приличало на караконджул. Всички развълнувано се струпали да го посрещнат. Великият цар се втурнал в пещерата, седнал с опънати краката и вперил в тях кръгли като на орел очи. Всички се наредили около него със скръстени пред гърдите си ръце, за да му отдадат почест.
Великият цар кимнал, огледал се наоколо и попитал:
– Целият народ на Ву-Ми ли е събран?
Караконджулите потвърдили, че всички са тук. Тогава царят забелязал търговеца и попитал:
– Откъде се е изсипал този чужденец?
Съпругата му отговорила наместо него и всички похвалили умението му да готви.

Двойка караконджули донесли сготвеното месо и го поднесли. Големият цар започнал да яде и спрял едва когато не можел и залък да сложи повече в устата си. Похвалил го с още пълна уста и казал че занапред трябва да го хранят все с такава храна.
После погледнал търговеца и го попитал:
– Защо огърлицата ти е толкоз къса? – при тези думи той свалил десет перли от своя наниз, всяка кръгла и голяма като яйце на пъдпъдък. Жената взела перлите и му ги нанизала, а търговецът скръстил ръце като другите били направили и благодарил. После великият цар излязъл и отлетял надалече като светкавица по време на тайфун.

Минало време и Небесата пратили на търговеца дечица, две момчета и едно момиче. Всички изглеждали като човеци и не приличали на майка си. Постепенно децата проговорили и баща им ги научил на човешкия език. Скоро пораснали и станали тъй силни, че тичали наоколо.

Веднъж жената на търговеца заминала за някъде с момичето и едно от момчетата и я нямало половин ден. Тогава задухал Северният вятър и в сърцето на търговеца се надигнала безпределна мъка за стария му дом. Взел сина си на ръце и слязъл на морския бряг. Там все още стоял стария му кораб, качил се заедно с детето си и след един ден и една нощ се завърнал обратно в Аннам.

Когато се прибрал у дома извадил две от перлите си и ги продал за огромно количество злато и успял да направи къщата си от хубава по-хубава. Кръстил момчето си Пантера и когато станало на четиринадесет години можело да вдига тегло от триста мерки с лекота. Но иначе бил груб и склонен да се бие. Генералът на Аннам, удивен от храбростта му, го назначил за командир, а когато станал на осемнадесет го издигнали до генерал от втори ранг.

Случило се по това време пак морска буря да довлече друг търговец до бреговете на Ву-Ми. Когато човекът слязъл на брега, видял един младеж, който го попитал с удивление:
– Не си ли ти от Средното царство?
Търговецът му разказал как го довяла бурята и младежът го завел до малка пещера, в скрита долчинка. Донесъл му еленово месо да се нахрани и поговорил с него. Казал му, че неговия татко също бил от Аннам и се разбрало, че баща му бил стар приятел на човека с когото разговарял.
– Ще трябва да почакаме докато задухат Северните ветрове, – казал младежът, – тогава ще дойда и ще те заведа до кораба ти. Искам да изпратя по тебе съобщение с поздрави до брат ми и баща ми.
– Защо не дойдеш с мене и не откриеш сам брат си и баща си? – попитал търговецът.
– Майка ми не произхожда от Средното Царство, – отговорил младежът. – тя изглежда различно, не говори човешки език и няма да ѝ е добре там.

Един ден вятърът задухал силно от север, младежът дошъл и придружил търговецът до неговия кораб и на сбогуване пак го помолил да не забравя ни една от неговите думи. Търговецът се завърнал в Ананм, отишъл до палата на Пантера-генералът и му разказал всичко както се било случило. Когато Пантера чул разказа за неговия брат бил завладян от горчива мъка. Взел със себе си два войника и излязъл с кораб в морето.

Скоро забучал тайфун, който издигнал вълни високи до небето. Корабът се превърнал в костенурка, а Пантера паднал в морето. Там странно същество го хванало и отнесло до брега, където изглежда че живело. Съществото много приличало на караконджул и затова Пантера му заговорил на езика на караконджулите. Караконджулът изумено го попитал кой е той и Пантера му разказал цялата история.
Съществото останало доволно и казало:
– Ву-Ми е моето родно място, но се намира от тук на осемстотин мили. Тук е царството на отровните дракони.

После караконджула донесъл кораб и казал на Пантера да седне в него, а той самият започнал да бута кораба отзад и се понесли по вълните по-бързо от стрела. Отнело цяла нощ, но на сутринта на север се показал бряг и там стоял младеж загледан в морето. Пантера познал своя брат. Слязъл на брега и те запляскали ръце и се разплакали. После Пантера се обърнал назад да благодари на караконджула, но вече бил изчезнал.

Тогава Пантера попитал за майка си и за сестра си и научил, че и двете са добре и са щастливи. Поискал да идат да ги видят, но брат му го помолил да почака на брега. Скоро довел майка си и сестра си. И когато те видели Пантера се разплакали от радост. Пантера ги замолил всички заедно да заминат за Аннам.
Но майка му отърнала:
– Страхувам се, че ако ида там хората ще ми се смеят защото съм различна.
– Аз съм офицер на висок пост, – отговорил Пантера, – и хората няма да смеят да те обиждат.

И така те се качили на кораба и потеглили на път. Услужлив вятър изпънал платната им и те се понесли към дома бързи като стрела. На третия ден достигнали брега. Щом хората ги зървали хуквали от ужас да бягат надалече. Тогава Пантера свалил плаща си и го разкъсал на три, за да могат да се облекат. Когато се прибрали вкъщи, майката видяла своя съпруг, ядосала се и започнала да му се кара, защото заминал без дума да ѝ каже. Всички слуги, дошли да поздравят своя господар се разтреперили от страх. Пантера накарал майка си да научи езика на човеците, да се облича в коприна и да привикне с човешката храна. Братът и сестрата израснали, свикнали и заприличали съвсем на хората от Средното царство. Братът на Пантера бил кръстен Леопард, а сестрата Караконджолина. И двамата имали чудна сила.
Пантера не бил доволен, че брат му е необразован и го накарал да се учи. Леопард бил много надарен. Разбирал само с поглед всички книги и въпреки това не станал учен. Най-много обичал да стреля и да язди. Затова и той станал войник, скоро се издигнал до висок пост и накрая се оженил за дъщерята на прочут сановник.

Той доста по-лесно се задомил от Караконджолина, защото всичките й ухажьори се страхували от бъдещата тъща. Накрая момичето се омъжило за един от подчинените на братята си. Тя можела да стреля дори с най-стегнатия лък съвсем точно отдалече. Стрелите ѝ винаги попадали в целта. Когато съпругът ѝ тръгвал на битки, тя го придружавала и накрая го провъзгласили за генерал най-вече заради нейните заслуги.

Леопард станал офицер на тридесет години и майка му го придружавала. Ако опасен враг наближал сина ѝ, тя запасвала оръжие и с нож в ръка се изправяла отпред. Всеки щом я видел побягвал ужасен. Заради куража императорът ѝ присъдил титлата „Най-силната жена“.

БЕЛЕЖКА: Караконджули или Ракша наричали примитивните жители на остров Цейлон. За тях легендите разказват, че са човекоядни чудовища.

КРЕДИТ: Превод от английски език © prikazki.eu 2019 – из The Chinese Fairy Book, ed. by Dr. R. Wilhelm; Корица: Три чайки, от Ohara Koson 1900 – 1936 – експонат в Rijks Museum

prikazki.eu