Вълшебни приказки

Двамата братя и Жар Птица

4мин
чете се за

Имало едно време време двама братя, които живеели заедно в бащината си къща. Големият все слушал съвета на жена си и заради отровните ѝ думи започнал да се отдръпва и отчуждава от родния си брат.

Дошло лятото и наближило време да се сее просото. Малкият брат нямал семе и помолил брат си да му заеме, а той накарал жена си да му даде. Тя взела зърно, препекла го на огъня и после дала семената на малкия брат. Той нищо не разбрал и засял нивите си с тях. Но в зърната вече нямало живот и нищо не поникнало.

За късмет едно зрънце не се било изпекло и на нивата покарал един едничък стрък. Малкият брат бил много работлив и по цял ден се грижел за растението като го поливал и торил. И то пораснало до невиждани размери – станало високо като дърво. Изкласило и класът му като балдахин засенчил цели два декара земя. През есента класът узрял. Тогава малкият брат извадил брадвата си и отсякъл класа. Тъкмо паднал на земята и долетяла огромна Жар Птица, която с клюна си отнесла класа. Малкият брат хукнал подире ѝ и стигнал чак до брега на морето.
Тогава Жар Птица се обърнала и му проговорила с човешки глас:
– Недей ми причинявай зло! За какво ти е на тебе един единствен клас? На изток от морето има остров, отрупан със злато и сребро. Ще те заведа до там, ще вземеш колкото поискаш и ще забогатееш.

Малкият брат останал много доволен, качил се на гърба на птицата и тя му казала да си затвори очите. Само чул как въздухът свисти покрай ушите му, все едно насреща духал ураган, а отдолу ехтял ужасен грохот от морските вълните. Внезапно птицата кацнала на една скала и казала:
– Ето, вече пристигнахме!

Малкият брат отворил очи и се огледал – докъдето погледът му стигал и накъдето се обърнел виждал само пищен блясък от всякакви жълти и бели неща. Той събрал около дузина от по-малките неща и ги прибрал в пазвата си.
– Взе ли колкото ти трябват? – попитала Жар Птица.
– Да, взех достатъчно, – отвърнал той.
– Добре направи, – му отговорила птицата. – Скромността те предпази от беда.
Тогава той пак я възседнал и тя го пренесла обратно.

Когато малкият брат се прибрал у дома си, купил хубаво парче земя. Понеже бил усърден и трудолюбив се замогнал и започнал бая добре да се оправя в живота. Но брат му започнал да завижда и един ден му казал с рязък глас:
– Откъде успя да откраднеш тези пари?
И малкият брат му разказал цялата история. Големият брат се върнал у дома и разказал всичко на жена си.
– Няма по-лесно от това, – казала жена му. – Ей сега ще препека семена ала ще опазя едно зърно сурово. Тогава ти ще посееш нивата и ще видим какво ще стане.

Речено-сторено. Скоро изникнал един единствен стрък просо и когато дошло време да се жъне, отново дошла Жар Птица и го отнесла с клюна. Полудял от радост, големият брат хукнал подир нея и на брега на морето Жар Птица казала същото като преди и го завела на острова.

Там големият брат видял купищата злато и сребро как лъщят отвсякъде. Най-големите парчета били огромни като планини, имало по-малки като тухли и най-дребните били с големина на пясъчни зрънца. Заслепили се очите му от алчност и само съжалявал, че не знаел как да мести планини. Навел се и започнал да събира колкото може повече парчета.
Жар Птица му казала:
– Събра достатъчно. Ще се претовариш и няма да ти стигнат силите.
– Имай търпение и ме почакай още малко, – отвърнал големият брат. – Недей да бързаш толкова! Трябват ми още няколко парчета!

Но времето вървяло. Жар Птица отново настояла да побърза:
– След миг слънцето ще се покаже, – казала му тя, – а тук то е толкова горещо, че човешките същества не могат да устоят на горещината и умират.
– Почакай ме минутка, – пак помолил той.
Но в този миг огромен огнен диск изскочил над морето и се разнесла непосилна жега. Жар Птица полетяла над морето с широко разперени криле като ги удряла във водата, за да се охлажда от слънчевата горещина. Но големият брат не понесъл зноя и изгорял.

БЕЛЕЖКА: Приказката е разказана според старата китайска традиция. Китайците наричат митичното същество Жар Птица „Понг“. За богатствата на острова се казва, че били „всякакви жълти и бели неща“, защото малкият брат не знаел, че са от злато и сребро.

КРЕДИТ: Превод от английски език © prikazki.eu 2019 – из The Chinese Fairy Book, ed. by Dr. R. Wilhelm; Корица: Sanshu Zensetsuji, Kawase Hasui, 1937, експонат в Rijks Museum

Всичкитворби