В едно малко селце в най-далечния край на Китай живял някога, много, много отдавна, един честен стопанин на име господин Чанг. Той имал добро сърце и бил толкова мил по природа, че през живота си не продумал лоша дума. Този човек бил работлив и богат и освен всичко друго имал голямо стадо патки.
Близо до стопанството му живеел един безделник и лентяй на име Уанг. Една вечер Уанг огладнял, промъкнал се и откраднал най-голямата патка на г-н Чанг, занесъл я у дома си и я изял. После легнал да спи.
Посред нощ усетил щипане и боцкане по цялото си тяло и когато станал на сутринта видял, че по цялата му кожа като остри иглички били наболи пачи пера, които растели бързо-бързо. Цял ден кожата му го боляла и сърбяла и го досрамяло да излезе покрит с перушина пред хората.
Легнал да спи през нощта и му се присънил човек, който пристъпил към него и му казал:
– Добро наказание получи задето открадна патката на добрия стопанин. Ще останеш покрит с пера докато не идеш при г-н Чанг и не го накараш да те нарече крадец.
Уанг се събудил стреснат и уплашен, защото хич не щял да си признава, че е откраднал патката. Накрая измислил начин как да се изхитри. Отишъл при г-н Чанг и му казал:
– Господине, твоята патка я открадна стария Лин, който живее надолу по пътя. Той мрази да го наричат с лоши думи, затова ако идеш и му кажеш, че е крадец, веднага ще ти върне патката.
– Ха! Ха! – изсмял се добрият г-н Чанг. – Не! Не! По-хубаво да задържи моята патка и да живее с добро.
В този момент кожата на Уанг започнала да смъди и боли още по-силно и лукавия нехранимайко усетил как перата започват да растат още по-бързо. В ужас паднал на колене и си признал, как откраднал и изял патката. След това замолил г-н Чанг да го нарече крадец.
– Защо, добри ми човече? – казал добродушния г-н Чанг, потресен от тази молба. – Аз никога никого не съм наричал с обидни имена и нямам намерение сега да правя това.
Тогава изстрадалият Уанг избухнал в сълзи, разтворил палтото си и показал как хиляди пера са обрасли по цялото му тяло.
Щом г-н Чанг видял всичко това потресен от ужас извикал:
– Ти си крадец! Ти си крадец!
Начаса перата изчезнали и Уанг се изправил. Той благодарил пак и пак.
И трябва да знаете, че от тук нататък никога повече не посмял нито да лъже, нито да краде.
КРЕДИТ: Превод от английски език ©prikazki.eu – източник“A chinese wonder book“ редактор Норман Хинсдейл Питман, Илюстрации от Ли Чу Т’Анг, Ню Йорк 1919, E.P.DUTTON & CO., Корица: Патица на пълнолуние (1900 – 1936) от Охара Косон (1877-1945). Rijks Museum, Амстердам, Холандия.
