Петльо и Кума Лиса

Веднъж Петльо кацнал на стобора, изпляскал с криле и запял със силен глас: „Кукуригу!“ Но зад оградата дебнела Кума Лиса.

Щом го чула да пее, показала се и му рекла:
– Добър ден, Петльо, жив и здрав да си!… Хубаво пееш, няма дума. Аз помня и баща ти… Бог да го прости! И той беше майстор певец!… Умееш ли и ти като него на един крак да стоиш и в същото време да пееш с притворени очи?…
– Как да не мога – провикнал се Петльо, застанал на един крак, затворил очи и а-ха да запее „Кукуригу-у!“

Кума Лиса се хвърлила, сграбчила го и го отнесла в гората. Щом стигнали там, оставила го на земята, но с предните си лапи здраво го притискала…

– Е, Петльо братко, сега е време да те изям! – казала тя и започнала лакомо да се облизва. А Петльо отговорил:
– Е, добре, добре… такава е съдбата. Но аз познавах баща ти. Какъв чистник бе той! Никога не е било да седне на обяд преди да се измие и да си избърше устата!…
Неприятно станало на Кума Лиса от тези думи. Вдигнала лапи и започнала да си мие муцуната. Петльо това и чакал. Разперил криле и хоп – кацнал на един клон на най-близкото дърво!..

Лиса с нищо не показала яда си и не се смутила. Взела един лист и започнала да го разглежда.
– Какво държиш? – я попитал Петльо.
– Това ли? Това е писмо от твоя стопанин, който те търси да те пита защо си оставил малките пиленца. Ако искаш, ела го прочети!
– Аз бих слязъл, но не смея, защото виждам, че съвсем наблизо минава един ловец. Той може да ме помисли за дивеч и да ме застреля… А, ето, че вече е съвсем наблизо!

Щом чула това, Кума Лиса подвила опашка и си плюла на петите. Ето как Петльо надхитрил лукавата лисица.