Дяволът и царският син

Едно време дяволът ходел по земята и пакостял на хората.
Веднъж се престорил на старец и тръгнал към столицата на едно царство. В това време царският син се връщал от обиколка. Минал с коня си край дявола, който силно изохкал и се тръшнал до нозете на коня. Царският син помислил, че е блъснал стареца, скочил от коня и го вдигнал. Дяволът се преструвал, че го боли и пъшкал непрестанно. Тогава момъкът му рекъл:
– Прости ми, дядо, не те видях. Сам не зная как те съборих. Ще те закарам в града, ще те излекувам и щедро ще се отплатя за своята вина.

Царският син качил дявола на коня и сам хванал юздите да го води. Но до столицата било далеко. Вървели, вървели – момъкът ожаднял. Скоро край пътя видели един кладенец и се отбили да пият вода. Но кофа нямало, а водата била дълбоко. Тогава дяволът казал:
– По стената на кладенеца има стълба. Слез по нея и се напий.
Царският син влязъл в кладенеца. Дяволът скочил бързо от коня, затулил кладенеца с капака и отгоре сложил огромен камък. Момъкът бутал, бутал с все сили, не могъл да отвори капака и се помолил на дявола:
– Дядо, моля те, отвори да изляза. Щe те наградя богато.
Дяволът се подсмихнал и попитал:
– С какво щe ме наградиш?
– Ще ти дам торба злато.
– Не ми трябва злато.
– Ще ти вдигна мраморни палати.
– Не ми трябват палати.
– Ще те издигна в пръв велможа в царството.
– И това не ми стига.
– Е, какво искаш тогава?
– Искам аз да съм царския син, а ти – мой слуга.
– Как ще стане това! – ахнал царският син. – Нали баща ми и целият народ ме познават.
– Ти не бери грижа – сопнал се дяволът. Ще се направя същия като теб. Ти само се закълни, че докато съм жив, на никой няма да кажеш какво е станало. Ако откажеш, ще те оставя да умреш тук, в кладенеца.
Нямало какво да прави царският син. Приел и се заклел.

Тогава дяволът отворил капака на кладенеца и момъкът излязъл. Дяволът облякъл нeговте дрехи и се преобразил съвсем като него. А царският син преправил в слуга.

И пак тръгнали: дяволът – царски син на коня, а след него царският син върви пеша. Стигнали в столицата и се настанили в двореца.

Нo дяволът се страхувал, че момъкът ще открие някому тайната и не спирал да мисли как да го погуби.

Един ден той му заповядал:
– Искам да ми донесеш вода от „Мъдрото езеро“. Казват, че който пиел от тази вoда, ставал по-мъдър от всички.

Тръгнал царският син, макар да знаел, чe който тръгне натам, не се връща.

Дяволът пратил с него още двама слуги да следят да не би да му донесе друга вода.

Приближили езерото. Пазачите спрели настрани да гледат. Царският син продължил сам към езерото. А на брега, от край до край, лежала, завита като пръстен около езерото, огромна змия. Затова никой не можел да приближи водата. Който опитвал, тя го поглъщала.

И ето, щом видяла царския син, змията извила глава и разтворила паст.

Но, вместо да го погълне, заговорила с човешки глас:
– Ела си налей вода, момко. Но знай, че този, който те е пратил тук, иска да те погуби. Като те види, че се връщаш жив и здрав, ще те прати другаде. Послушай моя съвет – не тръгвай без да вземеш със себе си три товара пастърма, три товара просо и три товара мед.

Момъкът поблагодарил на змията, налял вода, пийнал и си тръгнал, а змията се завила пак.

Когато царският син се върнал, дяволът така се ядосал, че без дa пийне, метнал стъкленицата на земята. Тя се разтрошила на парчета и водата се разляла.

След някое време злосторникът намислил друго.
– Искам да се oженя за най-малката дъщеря на Тригорския цар – казал той на царския син. – Иди и ми я доведи.

Момъкът тръгнал за Тригорското царство, но взел, както го научила змията, три товара пастърма, три товара просо и три товара мед.

Вървял, вървял, стигнал в една гора. Обкръжили го диви зверове. А-ха да го разкъсат, той свалил пастърмата и им я дал. 3веровете се наяли до насита и в благодарност решили да му се отплатят. Най-старата мечка отскубнала няколко косъма от козината си и му рекла:
– Ако ти потрябва някога нещо, духни по тези косми и ще го получиш.

Момъкът благодарил и продължил пътя си.

Вървял, вървял, навлязъл във втора гора, пълна с мравки. Те плъзнали по него и добитъка. Влизали в очите, ноздрите, устата – канели се да го изядат. Момъкът разтоварил бързо просото и им го дал. Мравките се струпали и се наяли до насита. Дали му в благодарност една сламчица и му рекли:
– Ако ти потрябва някога нещо, духни тази сламчица и ще го получиш.
Момъкът благодарил за вълшебния подарък и продължил пътя си.

Вървял, вървял, навлязъл в трета гора, пълна с оси. 3абръмчали, зажилили – щели да уморят и него, и добитъка. Но момъкът извадил меда. Те се наяли до насита и в благодарност му дали едно крилце.
– Ако някога ти потрябва нещо, духни по това крилце и ще го получиш – рекла майката оса.
Царският син благодарил за щедростта им и продължил пътя си.

След три дни пристигнал в Тригорското царство. В двореца го посрещнал царят и му рекъл:
– Акo искаш дa вземеш за господаря си моята дъщеря, в един ден трябва да извършиш тези три неща: да събереш една стая живи зайци от гората, да отделиш едно от друго един чувал жито, просо и ориз и да познаеш коя от трите ми дъщери е най-малката. Ако не успееш, ще ти взема главата.
След тези думи царят излязъл.

Момъкът извадил мечите косми и духнал по тях. В миг от всички врати и прозорци запристигали сиви горски зайци. Скоро стаята се напълнила. От радост мoмъкът засвирил с уста, а зайците се изправили на задни крака и заиграли. Дошъл царят и ахнал, като видял зайците.

Тогава дали на момъка огромен чувал с жито, просо и ориз. Щом останал сам, той извадил мравешката сламчица и духнал по нея. Пристигнали мравките и само за час отделили житото, просото и ориза на три равни купчини.

Накрая царедворците отишли да доведат сестрите. Момъкът извадил крилцето и духнал по него. В миг при него долетяла една оса и казала:
– На която мома кацна, тя е най-малката.

Довели трите моми. Те били чудно хубави и съвсем еднакви, като три капки вода. Осата побръмчала и кацнала на една от тях. Царският син я доближил, обърнал се към царя и рекъл:
– Царю честити, тази е най-малката. Аз изпълних всичко и сега трябва дa получа принцесата.
Нямало как – царят дал най-малката си дъщеря и заповядал да ги изпратят с богати дарове и музика.

Когато свитата с принцесата наближила столицата, дяволът чул музиката и се качил на върха на най-високата дворцова кула да разбере какво става. Щом видял царския син с дъщерята на Тригорския цар, тъй се ядосал, че забравил да се държи. Плъзнал се и паднал от кулата, та се пръснал на парчета.

Царският син се освободил от клетвата, магията се развалила и той възвърнал своя истински образ. Оженил се за момата, която сам си довел и двамата живели радостно и честито до края на дните си.